София. В края на 2018 г. 22% от българите очакват 2019 г. да е по-добра от 2018 г. 30% - по-лоша, а 31% - същата. 17% не могат да отговорят. Това сочат данни от ежегодния изследователски проект на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, наречен „В края на годината“ - традиция, инициирана и проектирана под председателството на д-р Джордж Галъп през 1977 г. Тази година то е проведено от световната асоциация “Галъп интернешънъл“ в сътрудничество с УИН в 50 страни по целия свят. Така нетната стойност на оптимизма у нас (дялове на оптимисти за 2019 г. минус дялове на песимисти за 2019 г.) е -8. През миналата година тази оценка беше +3. Това показва известен спад на общия оптимизъм. България е по-песимистична на фона на източната част на ЕС, като например Румъния показва много по-сериозен оптимизъм (нетна стойност +21). България показва по-малко оптимизъм от средното и за ЕС като цяло. Според нетните оценки, на Балканите най-оптимистично са настроени албанските общности, а на другия полюс са Турция и Босна и Херцеговина. Ние сме в средата.
15% у нас очакват идващата година да е по-мирна за света от отиващата си, 28% са на обратното мнение, а 38% очакват да е същата. 19% се затрудняват да отговорят. Нетната стойност е -13. С тази нетна стойност страната ни е близо до средните стойности за света. България изглежда сравнително по-оптимистична за мира на фона на останалите страни в източната част на ЕС и особено на фона на целия ЕС. Сравнени с останалите на Балканите обаче, българите изглеждат по-скоро песимисти за това дали годината ще бъде по-мирна. И тук, като че ли албанските общности са сред най-бодро настроените.

Очакванията за по-добро непосредствено бъдеще се увеличават за мнозинството от интервюираните в Африка (обикновено оптимистичен регион, въпреки условията на живот), в Индия, в европейските страни извън ЕС, в САЩ и в Латинска Америка. От друга страна, виждаме песимизъм за предстоящата година в Близкия изток, в Русия и до голяма степен в Западна Европа. Традиционно, оптимизмът за новата година преобладава в повечето държави по света. Тази година изключение правят Турция, Сърбия, Обединеното кралство, Полша, Чехия, Русия, Босна и Херцеговина, България, Хонконг, Франция, Италия, Ливан, Йордания и Южна Корея. Глобалното изследване попита хората по света дали очакват следващите дванадесет месеца да бъдат повече или по-малко мирни. 28% от света очакват 2019 г. да бъде по-мирна, 34% смятат, че ще бъде по-проблемна. Упованието в мира е най-ярко изразено в Индия, Гана, Албания, Нигерия и - любопитно - в Пакистан. В другия край на скалата, на фона на продължаващите протести на „Жълтите жилетки“, във Франция в най-голяма степен (70%) усещат идващата година като по-проблематична.
Интервюирани са общо 48 745 души в световен мащаб. Изследователският проект обхваща: общо за ЕС: Австрия, България, Чехия, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Латвия, Полша, Румъния, Испания, Обединено кралство; Западна Европа: Австрия, Финландия, Франция, Германия, Италия, Испания, Обединено кралство; Източна Европа: България, Чехия, Латвия, Полша, Румъния, Унгария; Европейски страни извън ЕС: Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Грузия, Косово, Македония, Молдова, Сърбия, Швейцария, Украйна; САЩ; Индия; Русия; Латинска Америка: Аржентина, Колумбия, Еквадор, Мексико, Парагвай; Източна Азия: Хонконг, Индонезия, Япония, Филипините, Южна Корея, Тайланд, Виетнам; Западна Азия: Афганистан, Казахстан, Пакистан, Турция; Близък изток: Ирак, Йордания, Ливан; Африка: Гана, Нигерия, Южна Африка; Австралия и Нова Зеландия. Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени: лице в лице (27 страни; 28063 души), по телефон (7 страни; 5922 души) или онлайн (16 страни; 14760 души). Теренната работа в различните страни е проведена отоктомври 2018 г. додекември 2018 г. Статистическата грешка в изследването е в диапазон +/-3-5% при доверителен интервал - 95%.