Решението за налагане на военно положение беше взето преди 29 дни, на 26 ноември. Въпреки това форматът, в който трябваше да действа, стана причина за разгорещени дебати сред украинските политици. Първоначално Съветът за национална сигурност и отбрана предложи да го въведе за срок от 60 дни в цяла Украйна. Впоследствие Върховната Рада подозираше, че Порошенко се опитва да използва военното положение, за да отмени изборите през март и отказа да го одобри.
Президентът направи отстъпки, като намали продължителността на военното положение два пъти и обеща, че „гарантира провеждането на избори“.
Обхватът на военното положение също бе намален. В резултат на това тя обхваща 10 региона, граничещи с Русия.
Военното положение беше се отрази на всеки един от регионите по различен начин: местните власти сами решиха кои ограничения да се установят.
В Одеса, например, бяха ограничени полетите на дронове, в Запорожка област – забраниха лова. Навсякъде на цивилните граждани беше ограничено правото да носят военни и камуфлажни униформи, а за самите военни ограничиха продажбата на алкохол. Също така в повечето области броят на полицейските патрули и охраняваните съоръжения очаквано беше увеличен.
Основната последица от въвеждането на военно положение обаче е, че жителите на десетте региона изгубиха правото си на глас на местните избори, проведени на 23 декември.
Провеждането на избори и кампании по време на военно положение е забранено, а Върховната Рада не е приела закон, който би позволил провеждането на избори в десетте региона.
В резултат на това партията на президента се обяви за победител на регионалните избори.
Според Андрей Ермолаев, един от основните резултати от военното положение е още по-голямата поляризация на украинското общество.
„Тази част от обществото, която наистина се бои от войната, се страхува от пряко от руската страна, разбира се, подкрепя действията на властите. Защото в масовото съзнание има такова явление – „руската заплаха“. И това трябва да се има предвид. Но онези хора, които критикуваха властите, като цяло и „партията на войната“, и Порошенко, естествено, оценяват това изключително негативно. Затова военното положение е поляризирало общественото мнение“, казва украинският политически анализатор.
„Самата тема на военното положение беше на върха. Президентът насочи вниманието си към себе си, към оценките си, към разширяването на заплахата от война. И по този начин той стана най-известния създател на новини. Той си създаде един изключителен месец“, заяви експертът.
„Мисля, че реалната оценка на ситуацията, възникнала в Украйна през ноември-декември, можем да разберем, по отношение на общественото мнение, не по-рано от края на януари след новогодишните празници“, добави Ермолаев.
Той също така обясни, че Киев се опитва да използва военното положение, въведено в Украйна в своята политика по отношение на Донбас.
В Донецка народна република и Луганска народна република са уверени, че Киев ще се опита да удължи военното положение чрез провокации в Донбас.
Същата гледна точка се споделя и в Русия. На 24 декември министерството на външните работи на Руската федерация заяви, че властите в Киев подготвят няколко варианта за ескалиране на конфликта в Донбас, включително масирана атака, нападение с биологични оръжия или кибератака.
В самопровъзгласилите се републики смятат, че атаката може да започне на 25-26 декември. Въпреки това, ако очакваната провокация не се осъществи, военното положение ще бъде премахнато.
