Темата за санкциите, която доминира в международната политика от няколко години, се превърна в най-значимата през 2018 година. Причината за това е решението на американския президент Доналд Тръмп да поднови и дори да затегне санкциите срещу Иран. Нещо повече, онези, които нарушават ограничителните мерки, съдействайки на Техеран, също са атакувани.
През 2015 г. иранският президент Хасан Рухани постигна това, което предшествениците му не успяха - да вдигнат голяма част от санкциите, наложени през 2006 г.
Сътрудничеството обаче не продължи дълго: през май Вашингтон обяви едностранно оттегляне от така нареченото ядрено споразумение, заявявайки, че Иран не изпълнява условията му. Така в отношенията между двете страни започна нов етап на конфликт и икономиката на Иран беше подложена на нови удари.
Подобна стъпка не срещна одобрението на международната общност и Европейският съюз трябваше да разработи мерки за защита на своите компании в Иран от санкциите на САЩ.
Китай плати за закупуването на 10 руски изтребители Су-35, както и оборудване за ракети „земя-въздух“, използвани в противовъздушните ракетни системи С-400. Така Пекин стана първият, на когото САЩ приложиха санкции за сътрудничество с Русия.
Политиката на санкциите продължава да функционира, дори когато отношенията между страните започнаха да се подобряват. Ярък пример е връзката между Северна Корея и САЩ. Тази година Вашингтон не въведе нови мерки срещу Пхенян. Освен това през юни се състоя среща между Доналд Тръмп и Ким Чен-ун. Американският лидер, между другото, каза по-късно, че отношенията със Северна Корея след срещата на върха са отлични и президентите „се влюбват един в друг“. Въпреки това ограниченията срещу Пхенян продължават да се прилагат, въпреки, че например руският президент Владимир Путин наскоро заяви, че санкциите срещу Северна Корея трябва да бъдат постепенно облекчени.
Но не можем да говорим за облекчаване на антируските санкции. Напротив, през 2018 г. те само се засилиха.
Най-сериозният момент беше отравянето на бившия полковник Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия във Великобритания. Отговорност за този инцидент Лондон хвърли на Русия, обвинявайки я в използването на химическо оръжие, без обаче да представи доказателства, които да доведат до нови санкции.
В историята за отравянето на Сергей Скрипал и неговата дъщеря има друга тенденция: използването и забраната на химическите оръжия. Западът е убеден, че Москва е използвала нервнопаралитичниния агент „Новичок“ в Солсбъри, който е бил произведен на територията на военна изследователска база в затворения град Шихани край Саратов. Русия отрича такива твърдения и изисква доказателства, както и достъп до разследване.
Успоредно с това Москва трябваше да отблъсне още едно обвинение, свързано с използването на химическо оръжие. В Сирия, според западните лидери, редица химически атаки бяха проведени срещу цивилни. И в това Западът обвинява войските на президента Башар Асад, а Русия е заподозряна в „прикриването“ на тези инциденти.
Използването на химическо оръжие не е единствената причина за взаимни обвинения между страните. Имаше много причини за конфликти, които доведоха до влошаване на международните отношения. Очаквано до точките за контакт не могат да дойдат в Русия и Украйна. Нов тласък на конфликта бе даден от изграждането на Кримския мост, след което периодично се разгоряха спорове в Азовско море. Киев се опитва по всякакъв начин, ако не да си върне, то поне да увеличи влиянието си върху морето, призовавайки Запада за помощ.
Решението на Вашингтон да се оттегли от Договора за ракетите със среден и малък обсег беше обявено от американския президент Доналд Тръмп тази есен. Белият дом многократно обвини Русия в неспазване на Договора. Тези обвинения станаха причина за обявяването на оттеглянето от споразумението. На 4 декември държавният секретар на САЩ Майк Помпео даде ултиматум на Русия: ако Москва не се върне към спазването на споразумението, Вашингтон ще прекрати участието си в него. Според позицията на Вашингтон Москва нарушава договора, като създава ракетната система М729, която „създава значителен риск за трансатлантическата сигурност“.
Москва, от своя страна, отрича всички обвинения, а в отговор прави насрещни искове. Освен това Кремъл многократно е подчертавал, че американската страна не е предоставила никакви доказателства за нарушения на Договора за ракетите от страна на Руската федерация. В Москва се учудват, че някой може сериозно да мисли, че Русия ще приеме условията на Съединените щати.
Европа през 2018 г. се сблъска с последиците от миграционната криза, за която политиката на ЕС не беше готова. Европейската толерантност е подложена на сериозни изпитания.
Политиката на отворени врати доведе Ангела Меркел до края на кариерата й. Първият сериозен знак за канцлера бяха резултатите от парламентарните избори. Във федералната провинция Хесен и Бавария партията на Меркел и нейните съюзници претърпяха загуби. След това стана ясно, че канцлерът ще напусне председателството на ХДС. Той бе заменен от Анегрет Крамп Каренбауер, която ще преразгледа миграционната политика на канцлера. Новият председател на ХДС възнамерява да проведе среща по въпросите на миграцията и сигурността с участието на експерти и критици на политиката по отношение на мигрантите и бежанците.
Миграционната криза тази година обаче излезе далеч отвъд европейските граници. Изграждането на стената на границата на САЩ с Мексико беше една от точките в предизборната кампания на Тръмп. По този начин той се надява да намали броя на нелегалните мигранти в страната. За сегашния президент въпросът за стената на границата с Мексико е от основно значение. Той се надява да получи 5 млрд. долара за изграждането на стената. Демократите обаче блокират този проектобюджет, като се съгласяват да отпуснат за стената само 1,3 млрд. долара, заради което правителството на САЩ прекрати дейността си за трети път тази година.
