„Хърватското правителство постоянно подчертава значението на терминала за ВПГ с оглед сигурността на доставките. Въпреки това, този аргумент не играе роля за много други членове на Европейския съюз и НАТО. Най-новият пример за това е нашата съседка в Южна Европа – България. На 31 януари Българският държавен газов оператор „Булгартрансгаз" обяви окончателното си инвестиционно решение за разширяване на българската национална газопроводна мрежа от границата с Турция до границата със Сърбия“, подчертава авторът.
Инвестиционният проект ще струва 2,77 млрд. лв. (1,4 млрд. ввро) и ще осигурява доставките на руски газ през газопровода „Турски поток“. Припомня се, че руският енергиен гигант „Газпром" е завършил полагането на два тръбопровода под Черно море като част от изграждането на газопровода „Турски поток", който се планира да бъде въведен в експлоатация до края на тази година. Капацитетът на всеки клон е 15.75 млрд. куб. м газ годишно. Първият клон на този тръбопровод е предназначен за турския пазар, а вторият - за европейския. От втория (европейски) клон за България ще бъдат доставяни 3,5 млрд. куб. м газ, за Сърбия – 2,5 млрд. куб. м газ, а за Унгария – 6 млрд. куб. м газ. Останалите 3,75 млрд. куб. м газ ще бъдат доставяни в Словакия и Австрия (от централноевропейския център „Баумгартен“).
„Булгартрансгаз" възнамерява да изгради газопровод с дължина 474 км от българо-турската граница до границата със Сърбия. В Сърбия дъщерно дружество на „Газпром“ – „Газтранс" ще изгради газопровод за пренос на горивото до границата с Унгария. Доколкото е известно, едно от условията за изграждане на инфраструктура за получаване на руски газ е авансови средства за проекта. Стойността се оценява на 1,3 млрд. долара, а датата на завършване и стартиране на българския газопровод е 2020-2021 г. След два неуспешни търга българският газов оператор удължи периода на резервация от 15 на 20 години и намали първоначално предложените тарифи за транзит на газ с 3,64%.
Като се има предвид отбелязания напредък в работата на газопровода „Турски поток”, до 1 януари „Булгартрансгаз” трябва да завърши и пусне в експлоатация по-голямата част от съответната инфраструктура в България, за да направи възможно транзита на руски газ от Турция към Сърбия. В края на декември миналата година българският оператор обяви търг за изпълнител на газопровода. Българите ще построят и две компресорни станции. Планирано е от 2020 г. до Сърбия през този тръбопровод да се вливат четири милиарда кубически метра газ, а от 2022 г. - до 12 милиарда кубически метра.
Всичко това потвърждава, че руската страна най-накрая е научила урок от негативния опит от миналото, когато през 2014 г. беше спряно изграждането на вече започналия „Южен поток” (именно София го блокира под натиск от Вашингтон и Брюксел). Сега Русия напълно е променила схемата за организиране на доставките на газ: за строителството и транзита на горивото в бъдеще са отговорни само местните оператори, а руската страна не се намесва по никакъв начин.
Така че, докато хърватското правителство планира да инвестира стотици милиони евро в един изключително спорен проект по отношение на рентабилността на терминала за втечнен природен газ в Омишал, на остров Крък, България, която също е член на Европейския съюз и НАТО, реши сама да се заеме с енергетиката си като една от най-важните области на националната сигурност. (Унгария направи това преди много време, да не говорим за Германия и други западноевропейски страни). В същото време няма съмнение, че Брюксел ще даде на София „благословия” (макар че формално не се нуждае от нея), защото нищо друго не му остава. А в геополитическия смисъл на Сърбия, която все още е „между небето и земята”, ситуацията се използва за реализиране на собствените й енергийни и геополитически цели (споделени с България и Унгария, членове на НАТО и Европейския съюз). Сърбия се справя много добре, независимо дали някой иска да го признае или не. Така че има реална перспектива именно тя да доставя газ за Босна и Херцеговина, или „поне" за Република Сръбска. Хърватия остава със сляпа, безусловна стратегическа преданост към политическите елити в САЩ и с изкуствено раздута русофобия. Такава Хърватия в бъдеще може да се превърне в изолиран енергиен остров. Дали това ще се случи или не, времето ще покаже. Но цената на една лошо замислена и недалновидна политика може да бъде много висока.
Превод и редакция: Тереза Герова
