София. Профилът на младежите, които се радикализират, е, че нямат дигитална медийна грамотност. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ координаторът в Националния център на безопасен интернет Георги Апостолов по повод вербуването на деца от „Ислямска държава“ през интернет. „За съжаление, и децата и възрастните, като че ли са еднакво податливи, макар че децата са по-уязвими, поради липсата на достатъчно житейски опит и социални умения, които ги има при възрастния човек с повече опит. Все пак в някакъв момент може да му светне лампичката, че тези неща не изглеждат много реално“, заяви Георги Апостолов. Той отбеляза, че в България и в други европейски страни има много различни хора, които са увлечени по доста радикални възгледи и идеологии. „Ние направихме едно национално изследване, което беше както между млади хора от 9 до 17 години, паралелно и с техни родители. Още тогава ни разтревожи резултатът, защото половината от младежите и същият процент горе/долу- 50% от техните родители, честно си признаха, че те не биха могли да различат вярна от невярна информация онлайн. Ето къде е коренът на злото“, посочи координаторът в Националния център на безопасен интернет.
По думите му профилът на децата, които биха могли да са податливи на подобно съдържание в интернет, е различен. „Ако говорим специално за ислямската радикализация, за България тя не е типична. В Западна Европа, както се оказва доста често, това са младежи и девойки, които са все пак от някакъв арабски и северноафрикански произход, които освен всичко друго, през религията търсят и някаква идентичност. Това е един исторически период, през който знаем, че ценности, вярвания и неща, които се смятаха за установени, като етични правила, се размиха до такава степен, че младите хора започнаха да се лутат, търсейки идентичност“, подчерта експертът. Той обясни, че за младия човек е много важно да се отъждестви с нещо и през някаква общност и идея, за да се почувства увлечен в нещо по-голямо. „Това е изключително благодатна възраст, за да попаднат на такава информация. Това е така и заради любопитството. Но има и нещо много основно в профила на младежите, които се радикализират, независимо в каква посока - те имат доста ниско образователно ниво или ниво на критично мислене. Това е липсата на базови умения, които ние наричаме „дигитално медийна грамотност“, уточни експертът. Апостолов обясни, че именно това е търсенето, анализа, сверяването на информация и проверка на източниците, както и включването на критичното мислене - кое е реално и кое не. „Важно е и сравняването на различни гледни точки. Това са все неща, които би трябвало да минават през цялата образователна система. Да учим младежите и девойките независимо от техния друг успех. Разбира се, някои ще бъдат отличници по математика, други може да бъдат двойкаджии, но това са умения, които нямат отношение към знанията, като такива“, каза той и подчерта, че е важно да се включва критичното мислене, разсъждението и здравия разум, който е единствената стена, която може да противостои на това един човек.
„Постепенното навлизане, без да се включва критичното мислене в такива общности и такава среда, на практика, вече окончателно тушират всякакъв опит да се разсъждава критично и да се търсят аргументи за обратното, за да се провери това, в което вярваме, дали е така. Това са основните мишени“, допълни Апостолов.
Ирина ИВАНОВА