„Кой е жертва и кой – виновник за неделния инцидент в Азовско море?“, е въпросът, който задават в редакцията на германския ежедневник Die Neue Osnabrücker Zeitung в статия, посветена на стълкновението между руски и украински кораби край бреговете на Кримския полуостров и последвалото решение на властите в Киев да обявят военно положение в страната.
От редакцията са категорични, че Западът твърде бързо, някак по навик, е хвърлил вината за инцидента на Москва. „Но е факт, че в края на март 2019 г. в Украйна са насрочени президентски избори. Заради вялата борба с корупцията рейтингът на президента Петро Порошенко е крайно нисък и преизбирането му на висшия държавен пост е под въпрос. Военното положение ще сплоти украинците срещу външния враг в лицето на Русия. В края на януари предстои удължаването на срока на действие на европейските санкции срещу Москва. Ще бъде много полезно, ако междувременно Русия се прояви в ролята на агресор“, е ироничният коментар на редакцията.
Според най-тиражирания вестник в Германия - Die Sueddeutsche Zeitung, руските действия в Азовско море са насочени към икономическо задушаване на украинските пристанища Мариупол и Бердянск.
„За украинците е важно да защитават принципа за свободно преминаване на кораби към Азовско море и достъпа до важните пристанища Мариупол и Бердянск, които се намират там", е заключението на редакцията.
Вестникът припомня, че в края на краищата, международната общност не признава нито присъединяването на Крим към Русия, нито претенциите на Москва за изключителния контрол над зоната от 12 мили край брега на полуострова. Въпреки това руските гранични служители, според данни от Киев, са извършили проверки и временно са задържали кораби в залива на Керч около 200 пъти.
Според украинската страна „целта е постепенно да се предприемат икономически мерки за задушаване на пристанищата в Мариупол и Бердянск". Чуждестранните кораби все по-често отказват да влязат в тези пристанища", отбелязва Süddeutsche Zeitung.
Водещото издание Der Spiegel защитава сходна теза. „Пристанищата Бердянск и Мариупол съобщават, че вече търпят загуби. Става въпрос за съкращаване на корабоплаването с 30%, в пристанището са принудени да работят на непълен работен ден“, отбелязват от редакцията.
Подчертава се, че след изграждането на Кримския мост в Азовско море може да влязат само плавателни съдове, които не надхвърлят 33 метра, поради което намалява броят на търговските кораби. По всичко личи, че руските власти използват съоръжението като като официална причина за засилването на граничния контрол и пропускането на кораби през Керченския пролив, аргументирайки действията си със съображения за сигурност.
Русия преследва две цели с демонстрацията си на сила край бреговете на Кримския полуостров, уверени са в редакцията на германския регионален ежедневник Kölner Stadt-Anzeiger .
„На първо място тя цели да ускори икономическия крах на Източна Украйна. Втората цел е да укрепи стратегическата си доминация в Черно море“, констатира изданието. При това положение „страните от Югоизточна Европа, Кавказ и дори Турция не може да останат равнодушни“.
„Западът неведнъж е недооценявал руската жажда за власт“, подчертават от редакцията на изданието, макар да не считат случилото се в Азовско море като предвестник на нов военен конфликт.
Редакция: Тереза Герова
