Германският национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung очерта дневния ред на дискусиите: „Министрите на отбраната на 29-те държави-членки на НАТО се събират в Брюксел на двудневна среща, в рамките на която за първи път ще обсъдят последиците от разпадането на Договора за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО)“.
Според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг ще бъде направен още един опит за спасяване на споразумението между САЩ и Русия. Това ще се случи до месец август, когато изтича шестмесечния срок, след който САЩ ще излязат от договора. В същото време обаче Алиансът иска да започне планирането на мерките, които Организацията на Северноатлантическия пакт следва да предприеме в условията на прекратяване на ДРСМО.
Малко вероятно е да се вземе решение за отговора на НАТО на предполагаемите нарушения от страна на Русия до изтичането на шестмесечния срок на американското предизвестие.
Друга тема на двудневната среща на министрите в Брюксел е увеличаването на разходите за отбрана на държавите-членки. Очаква се в дискусиите по въпроса да има голямо напрежение, подчертаха от редакцията.
Един от най-авторитетните вестници в страната - Die Welt задава въпроса: „Къде се намира НАТО през февруари 2019 г., 70 години след основаването му? Въпреки всички постижения за укрепване на мира, с които може да се гордее западният отбранителен съюз, Алиансът показва слабости“.
Първо, държавният глава на Руската федерация Владимир Путин тласка НАТО към надпревара. Второ – Алиансът реагира твърде късно и подцени готовността на Москва да ескалира ситуацията и желанието на Русия да реорганизира Европа. И трето, НАТО няма отговори на важни въпроси като този за това как ще се справи с държави като Китай или Ирак, коментират в редакцията на водещия германски национален ежедневник Die Welt.
Последиците: военната заплаха за европейците нараства и може дори да бъде по-опасна, отколкото по време на Студената война. В същото време е вероятно да има нова надпревара във въоръжаването, тъй като Китай, Индия, Русия и – разбира се, САЩ нямат истински политически интерес от разоръжаването.
Западните общества ще бъдат принудени да изразходват значително повече средства на данъкоплатците за отбрана, което ще доведе до социални конфликти през следващите години с нарастваща конкуренция за бюджетния пай - особено в Германия.
В сряда министрите на отбраната на НАТО разискват за първи път новата ситуация: отмяната на Договора за ракети със среден и малък обсег на действие (ДРСМО). Споразумението не може да бъде спасено.
Удивително е колко неподготвено е НАТО, въпреки че ядрото на проблема се развива от години, през които бяха проведени повече от 30 срещи между американци и руснаци по въпроса. От присъединяването на Крим през 2014 г. и инцидента в Керченския проток през ноември 2018 г., Алиансът винаги изглежда изненадан. Ключовият въпрос остава дали стратегическата визия и разузнаването на НАТО работят достатъчно добре.
Генерал-лейтенант Хайнрих Браус, който години наред бе най-влиятелният германец в НАТО, писа заедно с Кристиан Мьолинг до Германския съвет за външни отношения (DGAP), че руските ракети може да „засегнат масово съюзниците по периферията на Алианса на север, изток и югоизток от Европа, и да парализира решителността и волята на европейските съюзници в кризата с отбраната".
Изправена ли е Европа пред нова надпреварата с ядрени оръжия? След съобщенията от САЩ и Русия за излизане от ДРСМО, германските политици се опитват да представят предложения за решение на проблема.
Например, ако Русия нападне балтийските държави по начин, подобна на кампанията в Крим, Москва би могла да бъде източник на ядрена заплаха. Наистина ли съюзниците ще помогнат на балтийските страни? Отговорът на този въпрос, както и спорът относно необходимите разходи за отбрана, може да разделят Алианса. Точно това е и целта на Путин.
По всичко личи, че за НАТО ситуацията става все по-трудна.
Die Süddeutsche Zeitung публикува интервю със заместник-генералния секретар на НАТО Роуз Гьотемьолер, като подчертава, че на двудневната среща в Брюксел министрите на отбраната на страните от Алианса ще обсъдят възможната реакция на Русия на решението на САЩ да излязат от Договора за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО).
„Сега ще трябва да обсъдим как НАТО се подготвя за новите руски ракети", заяви заместник-генералният секретар Роуз Гьотемьолер пред най-тиражирания германски вестник. Но тя бе категорична: „Не възнамеряваме да разполагаме нови ядрени оръжия с наземно базиране в Европа".
Разпадането на ДРСМО предизвика загриженост за нова надпревара за ядрени оръжия, , особено в Германия. САЩ обвиняват Москва в нарушаването на договора от 1987 г. с новата крилата ракета 9M729, другите държави от НАТО ги подкрепиха в претенциите. След изтичането на 60-дневния срок, в който Русия трябваше да премахне ракетите, в началото на февруари САЩ официално обявиха оттеглянето си от споразумението, което е един от ключовите стълбове на архитектурата на сигурността в Европа.
След това и Москва излезе от договора, който забранява на двете държави използването на ракети с наземно базиране и крилати ракети с обхват от 500 до 5500 километра. Все още обаче е възможно договорът да бъде спасен – вратата на дипломацията не е затворена. Вашингтон е готов да се откаже от излизането си от ДРСМО, ако Москва унищожи ракетите 9M729, подчерта Гьотемьолер.
В статия за германския ежедневник Die Hanoverische Zeitung Дамир Фрас поставя под въпрос изявлението на Йенс Столтенберг и неговия заместник, които увериха, че в Европа няма да бъдат разположени ядрени ракети.
„В навечерието на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел отново стана ясно, че държавният глава на САЩ Доналд Тръмп има изключителното „умение“ да разрушава“, коментира Фрас.
„В крайна сметка от НАТО увериха, че няма да реагират на разпадането на Договора за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО) с разгръщането на ядрени ракети в Европа. Поне така каза генералният секретар на западния отбранителен съюз. В случая обаче скептицизмът е подходящ, защото Йенс Столтенберг не каза нищо по въпроса дали изявлението му ще бъде валидно и след няколко месеца“, предупреждава Фрас.
Заседанията на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел няма да доведат до конкретни решения. Защото договорът за разоръжаване официално е в сила още почти половин година. Все още има време за „стратегическо размишление", казват военните.
Авторът е категоричен, че никой в Алианса не може да вземе решение с риск да разгневи Тръмп. С решението си за излизане от ДРСМО президентът на най-важната и силна държава-членка на НАТО удари не само Русия, но и своите съюзници в Алианса, които бяха принудени да го последват, за да не се създаде впечатление за разкол в НАТО, пише Фрас.
