София. Главният прокурор Сотир Цацаров разпореди на Върховната административна прокуратура да извърши проверка за нарушения на Закона за политическите партии при определяне на партийната субсидия за 2018 г. Повод за нея стана излъчено предаване на „Шоуто на Слави“ от 20 май 2019г, в което е представена информация, според която субсидията е следвало да бъде в размер на 32 128 844 лв., но вместо това е била предоставена (предвидена в бюджета и реално изплатена) субсидия от 38 684 384 лв. т. е. с 6 519 540 лв. повече. В резултат на тези нарушения, „цената“ на действително получен глас, като размер на партийната субсидия, вместо определените в бюджета 11 лв., незаконосъобразно е увеличена на 13,23 лв. Изнесени са конкретни данни за получената от всяка политическа партия субсидия в резултат на твърдяното незаконосъобразно нейно определяне и така за надвишаването на сумата, която всяка от партиите е следвало да получи в действителност.
Проверката на главния прокурор трябва да установи, дали държавната субсидия за политическите партии през 2018 г. е била определена и изплатена при стриктно спазване на разпоредбите на Закона за политическите партии /чл. 25 – чл. 27/ и дали е налице неправилно определяне и изплащане на суми в размер, по-висок от този по закон. За нуждите на проверката, информация ще бъде изисквана от Министерство на финансите, Централната избирателна комисия и Сметната палата. За целите на проверката ще бъде потърсено съдействието на Сметната палата, в съответствие със законовите й правомощия за финансов контрол по отношение на политическите партии и съобразно подписаното Споразумение за сътрудничество между Прокуратурата и Палатата.
Съобразно Закона за политическите партии, държавна субсидия се отпуска ежегодно от централния бюджет на политическите партии и коалиции, които са регистрирани в Централната избирателна комисия за участие в избори, участвали са в последните парламентарни избори и имат избрани народни представители. Общата сума, предвидена в бюджета, се разпределя пропорционално на броя на получените действителни гласове от всяка партия или коалиция. Сумата за един получен глас се определя със закона за държавния бюджет, а начинът на предоставяне на средствата за субсидиране се определя от министъра на финансите. Право на субсидия имат и партиите, които не са представени в Народното събрание, но са получили не по-малко от едно на сто от действителните гласове на последните парламентарни избори.
Във връзка с разпоредената проверка омбудсманът Мая Манолова коментира, че финансовият министър е длъжен да даде отговори за определянето размера на партийната субсидия. Тя допълни, че очаква освен реакцията на прокуратурата такава да последва и от страна на народните представители, които също да упражнят своето правомощие на парламентарен контрол върху действията на изпълнителната власт. "Наистина те са в деликатна ситуация, защото те са тези, които са получавали по-високите субсидии, но в крайна сметка от депутатите се очаква да контролират как изпълнителната власт спазва законите – в случая министърът на финансите,“ добави омбудсманът.
Финансовият министър Владислав Горанов обясни от своя страна, че разликата в средствата за партийни субсидии се дължи на "несъвършенство в законодателството". По думите му няма как при сега действащия закон за политическите партии да се получат точно 11 лева на глас, тъй като в норматива е записано, че общата сума за гласовете на всички участници в изборите трябва да се разпрeдели само между правоимащите партии и коалиции. Според него това може да се коригира само чрез промени в закона.