Киев. Защо САЩ ще настояват категорично Украйна да изпълни Минските споразуменя? Защо именно сега, а не по-рано? Тези, които следят отблизо руско-американските отношения, вероятно вече са забелязали, че в Съединените щати започват да се появяват все повече и повече статии, в които се признава, че политиката на санкции срещу Русия няма никакъв ефект. Политиката на Русия не се е променила изобщо, нейното икономическо положение е стабилно, бюджетният излишък е повече от 500 милиарда златни и валутни резерви, дългът е само 15% от БВП (САЩ имат 100% !!!). Русия активно търгува със страни, които представляват 60% от световния БВП. Путин, както и преди, се радва на подкрепата на населението и строго контролира своя елит, пише украинското издание „Главред“ в материал, представен без редакторска намеса.

От друга страна, Русия, в отговор на санкциите, бързо се сближи с Китай, с който САЩ влязоха в търговска война, последствията от която за самите САЩ може да не са толкова розови, колкото обещава Тръмп. Основният кошмар, за който пише покойният Бжежински, започва да се сбъдва: Съединените щати не трябва да допускат военно-стратегически съюз между Китай и Русия, който не отстъпва на САЩ по своята мощ. Китай вече гласува в унисон с Русия по всички въпроси в Съвета за сигурност на ООН. Например във вторник той подкрепи Русия в желанието й да обсъди закона за езика в Украйна. В същото време Бжежински винаги дава съвет, че САЩ трябва да направят Русия своя съюзник срещу Китай. А неотдавнашното посещение на Помпео в Путин в Сочи беше именно с тази цел.
Изглежда, че тази гледна точка за отношенията с Русия сега започва да преобладава в САЩ. Но по пътя на вдигането на част от санкциите от Русия и нормализирането на отношенията с нея се крие ... Украйна. Или по-скоро, нереализираните Мински споразумения. Без тях не можете да премахнете санкциите от Русия. Това означава, че те трябва да бъдат приложени, особено след като Русия също настоява за това.
Преди това беше невъзможно да се направи това, защото Порошенко здраво свърза политиката си с „военната партия” и се държеше на власт единствено благодарение на подкрепата на „свидомите“. Останалата част от обществото мразеше Петър Алексеевич. Американците разбраха това много добре и не оказаха натиск върху Порошенко, концентрирайки усилията си върху меките обвинения на Русия.

Но сега условният „гълъб” Зеленски, който се позиционира като миротворец, дойде на власт. Пъзелът се нарежда.

„А какво ще стане с Крим?“ – ще попитате вие. За съжаление, можете да забравите за Крим. Западът изведе Крим извън скобите. Той никога няма да признае Крим за руски, както не признава анексирането балтийските страни от СССР през 1940 г. Но въпросът за Крим, както и въпросът за балтийските държави, няма да попречи на САЩ и Европа да установят конструктивни отношения с Русия. И Украйна ще си спомня за Крим веднъж на всеки пет години, след смяната на президентите, когато новият в встъпителната си реч ще напомни на своите съграждани, че Крим е украинска територия и че никога за нищо ....и т.н. и т.н. Разбира се, ние профукахме Крим, но не през пролетта на 2014 г., както много си мислят, а доста по-рано, когато започна първата вълна на украинизация при Юшченко.
Както неотдавна заяви икономическият съветник на Тръмп Кудлов: „Русия е западна страна“, което показва ясно, че САЩ са готови да намерят общ език с Русия срещу Китай, с който Америка никога няма да намери общ език. Стратегическото им противопоставяне е от дълго време и по принцип не може да има компромис. Хегемон може да бъде само един!

Да, и най-важният момент. Прилагането на Минските споразумения окончателно ще постави кръст на унитарната Украйна. Ще започне стремителна икономическа и хуманитарна децентрализация, за чиято неизбежност съм писал многократно.

Превод и редакция: Иван Христов