Бургас. В народните представи Игнажден се свързва с раждането на слънчевото божество. Това каза за Радио „Фокус“ – Бургас Горан Стефанов, етнограф в Исторически музей „Проф. Александър Фол“ в град Малко Търново. По думите му това има връзка с факта, че празникът предхожда деня на зимното слънцестоене – 21 декември. „На Игнажден, според древните вярвания, се е родил Слънце Бога, т. е. божеството, което умира и се ражда отново. Всичко това се случва в периода между Еньовден и Коледа. На Еньовден знаем, че „слънцето захожда“, а денят започва да намалява. Всичко това, разбира се, е много символично“, обясни Стефанов. Той добави, че освен с това раждане, денят се свързва и с още няколко народни разбирания.
„На днешния ден част от поверията са свързани с огъня. Смята се, че огън или сол не трябва да бъдат изнасяни от къщата. Вярва се, разбира се, че, какъвто гост посети дома, това ще донесе на стопаните му през цялата следваща година“, добави Стефанов. Той отбеляза, че гостът на Игнажден се нарича „полазник“ и трябва да бъде както хубав, така и добър, за да донесе доброто през предстоящата година. „Ако на миналия Игнажден е дошъл такъв човек, той трябва задължително да бъде поканен отново. Хората, които не са ходили на гости и не знаят какъв късмет ще донесат, избягват да посещават домовете в днешния ден. Това важи особено за районите на Странджа“. По думите му, друго вярване е свързано с коледарите и се смята, че, която мома сънуват в нощта преди Игнажден, предстои да се оженят за нея. „Единствено след като са коледували момците и са лазарували девойките, те имат право да се венчаят“, каза още Стефанов.
Мария ПОПЧЕВА