Скопие. Кандидатът за президент на Македония Гордана Силяновска-Давкова заяви, че ако стане президент ще държи въпроса за името на страната отворен в интервю пред сръбския вестник „Политика“, цитиран от скопското издание “Република“
Получаването на подкрепата на ВМРО-ДПМНЕ не означава, че ще се обръщам само към членовете на тази партия. Реших да се кандидатирам за управлението заради състоянието на демокрацията и концентрацията на властта в ръцете на управляващата коалиция, която не чу нито опозицията нито народа за референдума - подчертава Силяновска Давкова за политиката.
„Предупредихме, че промяната на името не решава ключовите въпроси и отваря кутията на Пандора за вътрешни сблъсъци и отклонява страната от реформите. Отвореното писмо бе подписано от седемдесет важни имена, включително Милан Кундер. Преспанският договор като странична вреда има за цел да унищожи конституционната система. Вече няма място за изброяване на всички случаи, в които са нарушени законите, но Виенската конвенция за международните споразумения е нарушена. Референдумът говори дсам за себе си. Македония днес има конституция от октомври, която не е демократично споразумение. Властите не само се отрекоха от съществуването на македонското малцинство в съседните страни, но и унищожиха правото на самоопределение на македонския народ (установено през 1944 г.). Македонците се приравняват към по-малки етнически общности. Терминът "македонец" се използва само в етнически смисъл и никой не знае как се нарича нацията / демосът на тази страна. Всички тези неща са фундаментални, а не политически или партийни.

Политика: Какво планирате да направите в това отношение, ако бъдете избрана за президент?

Планирам държа въпроса за името отворен, ще създам международна група от експерти, които ще напишат доклад за нарушения на националното и международното право и ще предприемат действия по тези констатации. Когато говорим за европейска интеграция, правителството загуби своя компас, като прокара споразумението от Преспа, демонстрирайки пълна неспособност да се осъществи една единствена реформа. Македония се отклони и не е изненадващо, че от Брюксел идва послание, че все още не сме готови за началото на преговорите. Поляризацията на двете най-големи македонски партии раздвои македонските граждани, така че впечатлението е, че ключовите решения могат да се вземат само от албанските партии, които са на власт. Защо македонците не се обединяват? Ако през 2001 г., дори и преди това междуетническото разделение беше най-големият проблем на на страната, сега македонците бяха разделени през последните години. Опитвам се да обединя гражданите около идеята за върховенство на закона и правосъдието, което е моето мото. Демокрацията изисква граждани и ние трябва да се съпротивляваме на властта, която има в своите ръце тайните служби и медиите и дори симпатиите на международната общност като награда за добре свършена работа.

Политика: Като потенциален президент, как виждате безизходицата в диалога в Брюксел между Белград и Прищина и може ли да се поддържа в Македония?

Косовският проблем е открит въпрос, който обременява не само Белград и Прищина, но и региона. ЕС, за съжаление, не намери правилната формула, която да има истинска европейска перспектива за целия регион и да не се свежда до изнудване и измама. Разказът на македонското правителство е противоречив: от една страна се казват, че ние (почти) сме в НАТО и че е това е постоянна гаранция за мита, а от друга страна те все още се страхуват от ефектите на доминото, ако се извърши промяна на границите. Нашите страни са част от Европа и дали те ще станат част от ЕС, това зависи и от ангажимента на Брюксел и от положението в ЕС. Първият тест са европейските избори през май.

Превод и редакция: Юлиян Марков