Родината ни има сплотено етническо малцинство в съседна страна, която се оказа извън границите на съвременна Гърция заради прищявка на историята. И вместо да пази и защитава това ценно малцинство, Гърция го е изоставила, незащитено, за да служи като боксова круша за последователните албански режими.
Това не е просто дългогодишна дискриминационна политика срещу гърците в Албания. Това е добре организирана операция за малтретиране и тероризиране на етнически гърци, с цел да се узурпира тяхната собственост и да бъдат изтласкани от земята на техните предци.
С други думи, това е план за етническо прочистване, чиято крайна цел е пълното изчезване на гръцкото население от Северен Епир.
Всяка друга родина би се втурнала не само да защитава живота на своите емигранти, но и техните права, домовете им, както и тяхното достойнство, дори чрез използването на оръжие.
Балансът на силите между вечно бедната Албания и днешната Гърция, макар и засегната от криза, е извън сравнението. Освен това страната ни има и други начини да постави Тирана на нейното място.
Няколко стотици хиляди албанци живеят в Гърция, а понякога, когато им дойдат прекалено много питиетата, са известни с това, че образуват двуглавия орел с ръце и се снимат в армейски тренировъчни лагери. За щастие само няколко етнически албанци в Гърция правят това.
Гърция има много лесни начини да притисне Албания до стената политически и да поиска прилично отношение към гръцкото си малцинство. Но това не е така. Всички наши политици, които влагат минимални усилия в работата си и имат минимална патриотична съвест, просто се преструват, че не виждат и не чуват.
Дори след като един смел млад мъж, Константинос Кацифас, се осмели да издигне гръцкия флаг в Албания миналата година и незабавно беекзекутиран и направен за пример от охраната на психопатическия албански премиер, нито един гръцки депутат не изрази никаква подкрепа на неговото семейство.
Само един смел член на Европейския парламент от Кипър го направи, а албанците, с типична наглост и дързост, я обявиха за персона нон грата в страната.
Провокациите продължават и днес и няма реакция. Случайни леки изявления на външното министерство и безсмислени съобщения, за пред хората, от опозицията, са отговорът на Гърция за продължаващото тероризиране на жителите на Северен Епир.
Дори патриотите на Нова Демокрация, вместо да говорят за Рама, прекарват скъпоценното си телевизионно време в забележки за Мадуро във Венецуела.
Тази липса на чувствителност е непоносима. Но тя също се превърна в запазена марка на политическите измами, които процъфтяват на пейките на гръцкия парламент.
Превод и редакция: Иван Христов
