Щом Преспанският договор получи зелена светлина в БЮРМ – а това почти сигурно ще се случи – идва време гръцкият парламент да се събере, за да обсъди и гласува по този важен национален въпрос. Младши коалиционният партньор Панос Каменос обяви категорично, че неговата партия „Независимите гърци“ (АНЕЛ) ще гласува срещу споразумението за името.
От друга страна, Каменос, който е също и министър на отбраната на Гърция – се е извъртал толкова много пъти в миналото, че не се знае дали може да се вярва на изявленията му по въпроса.
Наистина, председателят на АНЕЛ е обявявал толкова много пъти, че е против споразумението със Скопие, че неговите думи не се приемат на сериозно от почти никой. Твърди се даже, че Каменос е обвинявал бившия външен министър Никос Коцияс в даване на подкупи на македонските депутати от тайния фонд на ведомството, за да гласуват „за“ Преспанския договор.
Коцияс си подаде оставката именно след тези обвинения, което накара политическите коментатори да предположат, че премиерът Алексис Ципрас е взел страната на военния министър в спора между двамата, като по този начин е „жертвал“ Коцияс.
Истина е, че Ципрас се нуждаеше от Камменос повече от бившия външен министър. Гласовете на седемте останали депутати от АНЕЛ плюс 145-те народни представители на СИРИЗА (Коалицията на радикалната левица) ще осигурят ратифицирането на споразумението от Преспа, след като то бъде представено пред парламента.
Дори някои от депутатите на „Независимите гърци“, включително министърът на обраната, да гласуват против спогодбата, е сигурно, че Ципрас ще успее да намери шестте гласа, от които се нуждае, от независимите депутати и от представителите на „То Потами“ (Реката), които изглежда подкрепят Преспанския договор.
Ратифицирането на споразумението за името ще е победа за Ципрас и неговата партия, тъй като ще осигури подкрепата на левите му избиратели. Той може да спечели дори радикалните левичари, които вярват, че тези, които се противопоставят на употребата на думата „Македония“ са националисти.
2019: Политика на разделение в изборната година
Новата година е изборна година. През май гърците ще бъдат призовани да изберат кой ще ги представлява в Европейския парламент и да изберат местни губернатори и кметове. Това е моментът двете големи съперничещи си партии – СИРИЗА и „Нова Демокрация“ – да покажат своята сила. До май гръцкото народно събрание ще бъде гладиаторска арена, тъй като противоборстващите партии вече от една година са в остра словесна престрелка.
Правителството очевидно е решило, че понеже няма сериозни постижения, с които да се похвали през последните четири години, трябва да възприеме стратегия на дискредитация и оклеветяване на своите опоненти. То използва македонския въпрос, за да „изобличи“ „Нова Демокрация“, като националистическа фракция, която флиртува със „Златна зора“. СИРИЗА обявиха всички, които се противопоставят на Преспанския договор за „фашисти“, „националисти“, „крайно-десни радикали“ и „расисти“.
С тази цел правителството е ангажирало гръцката държавна телевизия ЕРТ да пропагандира срещу „Нова Демокрация“. В един момент дори се стигна до там водещ на политическо предаване на телевизията да бъде изключен от журналистическия съюз, за това, че определи думи на Мицотакис за „фашистка риторика“. В същото време министрите и депутатите от СИРИЗА определят членовете на консервативната партия като прикрити десни радикали.
„Скандалът Новартис“, който използва правителството, също не проработи. Близо година по-късно, думите, използвани от членовете на фракцията, за да опишат „скандалния“ порочен кръг, са изпразнени от смисъл и не представляват интерес за мнозинството от хората. Не бяха представени никакви реални доказателства и показанията на т.нар. „свидетели за обществения интерес“ не издържаха пред нито един съд, различен от кафенетата и таверните.
Целият македонски въпрос също се обърна срещу тях. Неочаквано за Ципрас и неговата партия, болшинството от гърците не искат северните им съседи да се наричат македонци, нито приемат, че съществува такова нещо, като „македонски език“. Дори иконата на левицата Микис Теодоракис се обяви срещу предаването на името „Македония“ на балканските съседи на Гърция.
Политиката на разделение на министър-председателя нито е от полза за него, нито му вреди. Представянето му в анкетите остава стабилно.Но същото важи и за „Нова Демокрация“. Подкрепата за СИРИЗА в проучванията на общественото мнение е между 20 и 23%, а за основната опозиционна партия е 30 – 33%.
Междувременно мнозинството от потенциалните избиратели смятат, че нито един от лидерите на двете партии не е подходящ за поста министър-председател.
Битките между Кириакос Мицотакис и Ципрас в парламента стават все по-свирепи и вулгарни. Думите, обвиненията и инсинуациите между двамата партийни лидери не могат да се чуят в парламентите на цивилизованите страни.
До момента, когато гърците ще отидат до урните – през октомври, както настоява Ципрас; през май, както се надява Мицотакис – политическият климат ще бъде още по-лош, защото тактиката на поляризация на СИРИЗА ще е станала още по-агресивна. С наближаването на вота, започва да става все по-очевидно, че финансовата подкрепа, дадена на семействата с ниски доходи, повече прилича на купуване на гласове.
Превод и редакция: Иван Христов
