„В миналото шарката е вземала не малко жертви. Затова на св. Варвара се правят много омилостивявания, за да не може лошото да сполети хората. Прави се питка, колаче, като отгоре се намазва с мед, рачел, петмез. В някои райони хората излизат с меденият хляб и започват да раздават на всички преминаващи. Считат се за щастливи хората, които първи си раздадат хляба“, каза Георгиева. Тя добави, че в други региони обаче се вари боб. „Събират се дечица и всяко носи в шепата си бобови зърна. Извън селото на бунище, на открито място се пали огън и започват да се варят бобовите зърна. Накрая изтърсакът вади с лъжицата от зърната и слага на всички деца по колената, за да могат да ги изядат, без да се пипат с ръце, защото пипането разнася болестите. След това всички хора от селището могат да дойдат и да започнат да си вземат от бобовите зърна, които слагат в кърмилките на добитъка, защото и тях трябва да предпазят от болести“, каза уредникът на музея.
По думите й в Пловдивския регион поверието е обратно. На днешния ден не трябва да се яде боб и всякакви варива като леща, грах и др. „На следващия ден на св. Сава това нещо може да се случи, защото св. Варвара и св. Сава в миналото са възприемани като сестри на св. Никола. Не случайно има приказка „Варвара меси, Сава пече, а Никола яде“. На днешния ден трябва да се избягва да се върши домакинска работа. На св. Сава се казва, че е препоръчително дори нямаш задължения, да свършиш нещо, за да може годината да ти върви бърза и въртелива“, каза Георгиева. По думите й изследвания на някои автори от последните години показват, че Варвара е типично балканска светица. Дори се предполага, че е живяла в района на българските македонски земи. „Там е родена и живяла и не случайно с това се обяснява много силната традиция на почитането на св. Варвара през цялото време на българската държава“, добави още Грозделина Георгиева.
Мария РУСЕВА
