„Слънцето полазва, нараства и от този ден нататък започва да нараства денят“, добави уредникът. В много райони в България на Игнажден се започва празнуването на Коледа и се извършва първата кадена вечеря, която е постна, както тази на Бъдни вечер. „Казва се, че на този ден първо трябва да стане жената, която е още в детеродна възраст, за да премете къщата, да изчисти всичко от злото с метла с вързано за нея звънче. В миналото боклукът, който се събира, се изкарва отвън и ако метлата е много стара, тя се изгаря и се заменя с нова“, каза още Георгиева. По думите й най-важното нещо е посрещането на полазника в дома, т. е. - човекът, който пръв ще влезе в къщата. „Вярва се, че такава ще е следващата година. За да се осигури благополучие на къщата, в миналото са ходили още от Еньовден да си ухажват дадени полазници, които хората са вярвали, че са им донесли благополучие на дома и много от хората са ги канили да им влязат в къщата. Когато влезе полазникът, той сяда до огнището и разравя жарта, като започва да благославя за здраве и благополучие. Когато казва благословията, семейството седи около него и я приема за дома. Стопанката му дава сито с пшеница, с което да обикаля дома, да сее и да благославя“, добави още Георгиева.
По думите й Игнажден има още една практика, която е свързана с гадаенето на младите моми, които искат да разберат дали през следващата година ще се омъжат и кой ще бъде техният избраник. Според нея всички народни практики и вярвания са свързани с магията на първия ден, с това, което ще се случва през новата година.
Мария РУСЕВА
