Пловдив. На Месопустна Задушница се прави помен на починалите ни близки и предци – жените месят обреден хляб, раздава се варено и подсладено жито. Това каза за Радио „Фокус“ – Пловдив Грозделина Георгиева, уредник в Регионален етнографски музей – Пловдив. По думите ѝ най-важното на Задушница е жените да станат рано, да омесят хляб и да сварят житото, което после се носи на гробищата. „В ранната част на деня всички членове на семейството отиват до гробищата, за да почетат своите прародители и да се поклонят пред паметта им. На гробищата първо се прелива с вода и то от най-стария член на семейството, след което всички други се редуват да преливат с вода и вино. На място се раздава свареното и подсладено жито, също различни видове храни, донесени за Задушница. Живите се гощават тук, за да може да се нахранят мъртвите“, обясни Грозделина Георгиева. Тя добави, че Задушница е един от старите български обичаи, като той се повтаря още няколко пъти през годината. „Големите задушници в Църковния календар са три. Освен Месопустната, предстоят Черешова Задушница и Архангелова Задушница. Освен тези три големи задушници, в много краища на България помен за мъртвите се прави и в съботите покрай други големи църковни празници като Димитровден, Петковден, Гергьовден, Тодоровден и други“, посочи етнологът. Тони МИХАЙЛОВ
