Според нея спектакълът „Филифльонката, която вярваше в бедствия“ ще бъде поставена в Столичния куклен театър на 23 март. По думите ѝ поводът за гостуването в софийския театър е номинацията на спектакъла за наградите „ИКАР“. „Тази година нашият театър отново е номиниран за наградите, които са най-престижното отличие за сценични изкуства в България. Миналата година спечелихме награда за спектакъла „Парченцето“, а през тази година номинациите ни са две – за най-добър куклен спектакъл и за най-добър актьорски дует“, отбеляза Арсенова. Тя добави, че предстои спектакълът „Филифльонката, която вярваше в бедствия“ да бъде представен пред комисия, за да бъде оценен, а след това, на 27 март ще бъдат обявени тазгодишните победители, носители на наградата „ИКАР“.
По думите ѝ чрез кукления театър могат да достигнат много послания до малки и до големи. „Театърът е едно от най-старите изкуства. Неговата история започва още с първите дървени кукли от родителите за техните деца, които са били разиграни пред тях. По-късно куклите са започнали да се разиграват и с различни библейски сюжети. Това е старо изкуство, характерно за цял свят, но развито под различна форма. В годините някъде е бил типичен театърът на сенките, а другаде – куклите на конци, които са първообразите на днешните марионетки“, каза още Арсенова. Тя добави, че в личен план любовта ѝ към кукления театър е била провокирана от нейния учител – Юлия Огнянова, която е изградила творческият ѝ мироглед. „В момента, в който се свържеш с магията на кукления театър, разбираш, че той е много по-интересното изкуство. Много повече послания могат да достигнат до малки и до големи чрез него. Кукленият актьор и сценографът притежават въображение, което може да пресъздаде една вселена, която е много по-различна. С кукленият театър можеш да материализираш мисъл, да дадеш образ на чувство образ и представа – това е, което го прави много по-интересен“, каза още директорът.
Мария ПОПЧЕВА