Клисура. Христо Груев Данов е един от първите ни възрожденци, които разбират, че народът първо трябва да се образова, че му е необходима светлина, както самият той казва, след което да мисли за политическата си свобода. Това каза за Радио „Фокус“ – Пловдив уредникът от Историческия музей в Клисура Христина Калчева. Тя коментира, че е много е трудно да се намери най-точната дума, с която да се определи делото на Христо Груев Данов, защото той е безкрайно интересен като личност. „Това е един човек, който винаги търси и винаги е активен до последните дни от своя 83-годишен живот. Енергичен и трудолюбив, няма нещо, с което той да се захване и да не доведе докрай. Първо наистина е бил учител, след това книгоиздател и книжар. Издава дори вестник и то не кой да е, а първия общобългарски всекидневник „Марица“. След Освобождението Христо Данов продължава да бъде активен общественик, дори индустриалец. И този велик българин получава своите първи уроци както по четмо и писмо, така и по родолюбие в малкото градче Клисура“, каза още Калчева.
Тя посочи, че мнозина не знаят, че Данов е роден в този малък подбалкански град, защото го свързват с Пловдив – градът, в който най-пълно той успява да разгърне своя потенциал. „Корените на Христо Данов са точно от бунтовна Клисура и това безспорно налага отпечатък върху неговия характер. Той упорито се бори с всички трудности и несгоди в живота, а в неговия те не са никак малко.
Роден е в семейството на заможен абаджия и още преди да навърши 9 години Христо остава сирак. Макар сирашкият хляб да е корав, нищо не може да откаже Данов от учението. Неговата любознателност и увлечението към книгите са забелязани от баща му и затова той го записва в Клисурското килийно училище когато е на 6 години. Христо доказва, че баща му не се е излъгал и става най-добрия ученик в училището. После разбрал, че знанията, които дават килийните даскали, са крайно недостатъчни, Той се обучава при едни от най-известните възрожденски учители – Сава Радулов в Панагюрище, Найден Геров и Йоаким Груев в Копривщица", добави Калчева.
По думите ѝ през 1850 година Христо Данов сбъдва мечтата си и самият той става учител. „Първо в Стрелча и то за съвсем кратко време за 6 месеца, но през този период той успява да отвори за наука не само душите на децата, но и на техните родители, като при това ги обучава напълно безплатно. Това се случва и в Перущица, където Данов учителства до 1853 година. Той преподава по взаимоучителния метод, като съкращава таблиците на Неофит Рилски наполовина и ги превежда на говорим език. Наред с псалтира, той преподава история и други светски предмети", посочи тя. Според нея след двугодишното учителстване в Пловдивското епархийско училище в Пловдив, през 1856 година Данов се връща в родния си град, за да даде „истинска наука и на клисурци“.
„Клисурци са свикнали в града им да има всеучени даскали. Сведенията за първото училище в Клисура са още от зората на Възраждането – около 1785 година. Точно тези клисурци, след приключване на годишния изпит, горещо молят Данов да остане в града поне за още една година. За този период той успява да съдейства за създаването на Девическо училище, урежда поща между Клисура и Пловдив“, каза още уредникът в Историческия музей в Клисура. Калчева добави, че основите на светското образование, които Данов поставя, са толкова здрави, че Клисура се превръща в своеобразен център за подготовка на учители. „Дори самият Вазов възкликва, че по онова време Клисура изнася псалтове , тоест учители, така както Сопот изнася лук и чушки“, посочи тя.
Тони МИХАЙЛОВ