Тя посочи, че през 1862 година Данов е оклеветен от книжар-гръкоман, че продава забранена книга и понеже вече няколко пъти е в бил в затвора по подобни причини, той предпочел да напусне родината си. „За четирите години на изгнаничество, той не бездейства. През този период Данов е първият на Балканския полуостров, който печата географски карти по литографски път. По-късно тези 8 стенни карти на континента са допълнени и събрани в атлас – първото подобно пособие за ученици у нас. Връх на нашата картография от края на миналия век е отпечатаната през 1893 година в Петербург карта на България и прилежащите ѝ държави – най-пълната и точна географска карта на всички селища, където са живели българи. Точно тази карта на Първото българско земеделско промишлено изложение е отличена със златен медал и днес тя продължава да бъде ценен извор на българската историческа география“, каза Калчева. По думите ѝ в много неща Данов е пръв – пръв от нашите издатели той предоставя на публични библиотеки в Прага, Виена и другаде екземпляри от книгите и картите си и и с това прави първите стъпки към опознаването на младата българска книжнина. „Данов съдейства на много българчета да се образоват в чужбина. Над 200 деца получават образование в най-вече в чешкия град Табор и след Освобождението стават учители, агрономи, депутати, министри - една огромна част от духовния елит на нова България. От 1869 до 1876 година Данов събира, редактира и издава годишници на сборника „Летоструй“. Този сборник се превръща в алманах, който предоставя знания в много различни области – селско стопанство, търговия, здраве, икономика и не само това – той е изпълнен с наставления с нравственото и културното израстване на българина. Автор на редица от статиите е самия Данов. Понеже на територията на българските земи няма печатница със славянски букви, Данов печата в Белград, Будапеща и Виена. През 1874 година, заедно с Янко Ковачев, откриват своя печатница във Виена. По време на Привременното руско управление през 1878 година той успява да пренесе част от машините в Пловдив и така създава своя печатница, която става най-голямото индустриално предприятие у нас след Освобождението. В тази печатница са отпечатани първите документи на новата власт, като текста на Берлинския договор, Органическия устав на Източна Румелия, проекта за Органически устав на Княжество България и други. През лятото на 1878 година в нея започва да се печата и споменатия вестник „Марица“, който се вписва на български и френски език, за да може националната ни кауза да достигне и до Европа“, посочи Калчева.
Тони МИХАЙЛОВ