Пловдив. Още докато учителства, Христо Г. Данов започва да се занимава с издаване на книги. Това каза за Радио „Фокус“ – Пловдив уредникът в Историческия музей в Клисура Христина Калчева. Първата отпечатана от Данов книга е от 1855 година в Белград. „Това е едно календарче, наречено „Старопланинче“, с което се поставя началото на модерното книгоиздаване по българските земи. След края на учебната година 1857-1858 година в Клисура, той вече не се занимава с учителстване, а се отдава изцяло на книгоиздаване. Още през лятото на 1857 година, заедно с със своите съграждани – учителят Ячо Труфчев и книговезеца Нягул Бояджийски, той учредява в Пловдив дружествена книговезница. Постепенно дружеството прераства в книжарница и издателство. През 1862 година се преименува на книгоиздателство „Христо Груев Данов и сие“. Данов, подобно на другия наш книгоиздател по онова време Драган Манчов, основава клонове в Русе, Велес, София и Лом. Благодарение на тях Дановите издания стават основа на новобългарското образование в Мизия, Тракия и Македония. До Освобождението издадените от Данов учебници и учебни пособия са около 1000 на брой. Техни автори са най-добрите български учители. Създадени са по най-добрите за времето си европейски модели. Някои от тях имат 10 и повече издания“, каза още Калчева.
Тя посочи, че през 1862 година Данов е оклеветен от книжар-гръкоман, че продава забранена книга и понеже вече няколко пъти е в бил в затвора по подобни причини, той предпочел да напусне родината си. „За четирите години на изгнаничество, той не бездейства. През този период Данов е първият на Балканския полуостров, който печата географски карти по литографски път. По-късно тези 8 стенни карти на континента са допълнени и събрани в атлас – първото подобно пособие за ученици у нас. Връх на нашата картография от края на миналия век е отпечатаната през 1893 година в Петербург карта на България и прилежащите ѝ държави – най-пълната и точна географска карта на всички селища, където са живели българи. Точно тази карта на Първото българско земеделско промишлено изложение е отличена със златен медал и днес тя продължава да бъде ценен извор на българската историческа география“, каза Калчева. По думите ѝ в много неща Данов е пръв – пръв от нашите издатели той предоставя на публични библиотеки в Прага, Виена и другаде екземпляри от книгите и картите си и и с това прави първите стъпки към опознаването на младата българска книжнина. „Данов съдейства на много българчета да се образоват в чужбина. Над 200 деца получават образование в най-вече в чешкия град Табор и след Освобождението стават учители, агрономи, депутати, министри - една огромна част от духовния елит на нова България. От 1869 до 1876 година Данов събира, редактира и издава годишници на сборника „Летоструй“. Този сборник се превръща в алманах, който предоставя знания в много различни области – селско стопанство, търговия, здраве, икономика и не само това – той е изпълнен с наставления с нравственото и културното израстване на българина. Автор на редица от статиите е самия Данов. Понеже на територията на българските земи няма печатница със славянски букви, Данов печата в Белград, Будапеща и Виена. През 1874 година, заедно с Янко Ковачев, откриват своя печатница във Виена. По време на Привременното руско управление през 1878 година той успява да пренесе част от машините в Пловдив и така създава своя печатница, която става най-голямото индустриално предприятие у нас след Освобождението. В тази печатница са отпечатани първите документи на новата власт, като текста на Берлинския договор, Органическия устав на Източна Румелия, проекта за Органически устав на Княжество България и други. През лятото на 1878 година в нея започва да се печата и споменатия вестник „Марица“, който се вписва на български и френски език, за да може националната ни кауза да достигне и до Европа“, посочи Калчева.
Тони МИХАЙЛОВ