В интересен обрат на събитията, унгарският премиер Виктор Орбан и френският президент Еманюел Макрон оттеглиха подкрепата си за кандидатурата на Вебер. Това е изключително необичайно, защото двамата политици се придържат към крайно противоположни възгледи по стратегическите въпроси относно бъдещето на ЕВропейския съюз. Мотивите на Макрон може да са свързани с желанието да се създаде контратежест на Германия. В края на краищата, тя стана прекалено доминантна, което пречи на възможността Франция да спаси поне част от миналото си величие.
Говори се, че неговият протеже за поста е Мишел Барние, главен преговарящ на ЕС за Брекзит. Липсата на опит на Вебер в управлението се споменава от критиците доста често и мнозина предполагат, че той може да действа като марионетка, контролирана или от Меркел, или от нейния наследник.
Конкретната причина за решението на Орбан беше изявлението на Вебер, в което той заяви, че не иска да става председател на ЕК, ако за това са му нужни гласовете на „Фидес“. Орбан реагира, като заяви, че германският политик е обидил всички унгарци и незабавно изтегли подкрепата си за него. Въпреки това, премиерът вероятно не иска напълно да изключи възможността неговата партия да остане в ЕНП. С този неотдавнашен спор около системата Шпитценкандидат, разногласията в рамките на ЕНП, които изглежда бяха решени, могат да възникнат отново, особено ако се превърнат в германо-френски конфликт. Освен това преосмислянето на процеса на вземане на решения в Съюза може да се окаже в полза на целите на Орбан, което потенциално би могло да придаде на неговите идеи за този важен въпрос по-голямо значение. В същото време, всичко това може да отклони вниманието от Унгария, отслабвайки нейните пламенни критици.
Германската вътрешна политическа сцена може да бъде от още по-голямо значение. Германското влияние върху Унгария - главно, но не изключително, чрез икономиката - едва ли ще намалее през следващите години. Орбан знае, че не може директно да повлияе на вътрешните работи в Германия. Той би искал ХДС и ХСС да се върнат към традиционна, консервативна линия. Тъй като Вебер принадлежи към либералното крило на ХСС, неговият провал ще бъде шамар за политиците, които продължават да се преместват към левия / либерален лагер, включително самата Ангела Меркел.
Ако „Фидес“ се отдели от ЕНП и се присъедини или формира радикална дясна формация в ЕП, тогава атаката срещу Вебер би била логична. Тя ще служи на целта да привлече политиците от дясноцентристката група към радикалната група.
Превод и редакция: Иван Христов
