Анкара. Когато става въпрос за глобална политика, всички знаем, че Европейският съюз е в жалко състояние. Една от трите най-силни членки излиза, неговият доморасъл елит е обсаден, а източната периферия потъва в деспотизъм. Той няма обща външнополитическа рамка: Глобалната стратегия от 2016 година, която трябваше да направи Съюза глобален играч все още не е приложена. Защо? Сенека вече го е казал: „Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за теб попътен вятър няма“. Без политически лидер, дори най-добрият план е безполезен, пише турският вестник „Хюриет“ в материал, представен без редакторска намеса.
Но когато става въпрос за Източна Европа (широко дефинирана, включително Израел и Турция), ЕС имаше огромно значение, поне през последните две десетилетия. През 1996 г. в нашия регион имаше три индустриални държави. Сега има пет благодарение на ЕС.
През 1997 г. в южния фланг на Европа имаше три индустриални страни: Израел, Турция и Полша. Сега са пет. Унгария и Румъния се присъединиха към списъка, а делът на Полша в общия износ на индустриална продукция се увеличи значително. Турция, Унгария и Румъния също са увеличили износа си и всичко това се дължи на процеса на разширяване на ЕС.
Не мислете за процеса на разширяване като за задължително присъединяване към Съюза. Ако това доведе до членство, разбира се, толкова по-добре. Но разширяването беше свързано с капацитета на Европа да води, магнетизма й и универсалната визия за мирно бъдеще. Но вече не е така.
Само вижте примерите. Нито Румъния, нито Унгария можеха да се считат за значими индустриални държави през 1997 година. Но сега са такива. А Полша, която през 1997 година можеше да бъде сравнена с Турция, стана голяма индустриална държава в нашия регион. Защо? Защото членството в ЕС намали значително разходите за реформите и трансформацията на тези три държави.
Но тази трансформационна машина вече не работи. Всичко това ми напомня за шегата на горещия въздушен балон. Чудя се защо?
Човек лети в балон с горещ въздух и осъзнава, че е изгубен. Той намалява височината и забелязва човек долу. Спуска балона и извиква: „Извинете, можете ли да ми помогнете? Обещах на приятеля си, че ще се срещна с него преди половин час, но не знам къде съм“.
Човекът долу казва: „Да. Вие се намирате в балон с горещ въздух, който се движи на около 30 метра над това поле. Вие сте между 40 и 41 градуса ширина и между 58 и 59 градуса по дължина“.
- Трябва да си инженер - казва балонистът.

- Аз съм - отговаря мъжът. "От къде знаеш?"

"Е," казва балонистът, "всичко, което ми казахте, е технически правилно, но нямам представа какво да направя с вашата информация, а фактът е, че все още съм изгубен“.

Човекът по-долу казва „Трябва да си мениджър“.

- Аз съм - отвръща балонистът, - но откъде знаеш?

- Ами - казва мъжът, - не знаете къде се намирате или къде отивате. Направил си обещание, което нямаш представа как да спазиш и очакваш да реша проблема ти. Факт е, че сте в точно същата позиция, в която бяхте, преди да се срещнем, но сега това е по някакъв начин моя вина“.

ЕС управлява най-модерните и прогресивни места на земята, което прави объркването му още по-разстройващо. Можем само да се надяваме, че ще се измъкне от коловоза и ще започне отново да води. Ако го направи, първото нещо, което трябва да направи по отношение на Турция, е да деполитизира процеса на модернизация на митническия съюз и най-накрая да го направи.

Превод и редакция: Иван Христов