„Партията на справедливостта и развитието“ (ПСР) твърди, че има голям брой нередности, регистрирани при броенето на бюлетините в Истанбул и призовава Върховната избирателна комисия (ЦИК) да се отнесе към въпроса по най-сериозния и внимателен начин. В отговор на това, основната опозиционна „Народна републиканска партия“ (НРП) изпрати всичките си високопоставени служители и истанбулски депутати в изборните секции във всеки район в града, където се държат бюлетини и протоколи от изборите.
Смята се, че процесът по разглеждане на жалбите ще отнеме няколко седмици, преди ЦИК да е готов да обяви окончателните резултати.
Резултатите от местните избори говорят много нови неща за турската политика. От двата големи съюза, които се кандидатират за избори, Националният алианс между НРП и партията İYİ (добрата) увеличиха гласовете си и броя на общините. Но НРП спечели много повече от своя партньор, тъй като отново спечели Истанбул и Анкара след 25 години и спечели всички градове по крайбрежията на Средиземно море и Егейско море.
На фронта на Народния съюз, „Партията на националистическото движение“ (ПНД) изглежда има предимство, тъй като почти удвои броя на общините, които управлява, докато ПСР се превърна в губещ в този съюз.
Може да се посочат толкова много фактори, докато се анализират изборните резултати, като въздействието на влошената икономика и прекомерната експлоатация на националистическите настроения от страна на ПСР, която постави въпроса за "оцеляването на нацията" пред всеки друг основен проблем на обикновените хора.
Но има и друг параметър: кандидатите.
Тъй като това бяха местни избори - макар и под формата на общи избори - профилът на кандидатите, представени от страните, имаше голямо значение, особено в големите градове.
Председателят на НРП Кемал Киличдароглу предпочете да номинира Имамоглу в Истанбул, Тунч Сойер в Измир, Мансур Яваш в Анкара, Мухитин Бьочек в Анталия и Зейдан Каралар в Адана. Една обща характеристика на всички тези мъже е фактът, че те са били кметове на област в съответните им провинции и са добре известни с успеха в собствените си градове.
Имамоглу, Яваш и Каралар не са стандартни социалдемократи. Те имат връзки и диалог с различни групи политически партии в своите избирателни райони.
Номинациите на ПСР за тези градове бяха по-различни. Тя представи бившия премиер и бивш председател на парламента Бинали Йълдъръм за Истанбул, бившия министър на градската среда Мехмет Йожасеки за Анкара и бившия министър на икономиката Нихат Зейбекчи за Измир.
С други думи, докато НРП въведе нови, млади и динамични имена, ПСР предпочете да използва силните си хора, които вече са силно изтощени. Не е тайна, че Йълдъръм никога не е искал да се кандидатира за Истанбул и това бе отразено на лицето му и в предизборната кампания.
Всъщност, Киличдароглу пое риск, като изправи Имамоглу срещу Йълдъръм. Неговите критици предполагат, че въпреки че Имамоглу е имал добра репутация в района на Бейликдюзю от 2014 г., той е бил неизвестен на останалите 10 милиона жители на Истанбул.
Разбира се, предимството на Имамоглу беше, че той беше представен като кандидат на съюз, който бе подкрепен от избирателите на Народна демократическа партия (НДП – кюрдската партия). Но именно неговите способности му позволиха да достигне до всички тези групи и да общува с тях по един правилен начин, така че всички заедно да отидат да гласуват в неделя.
След като беше отгледан в семейство от средната класа от черноморската провинция Трабзон, която има както религиозен, така и националистически профил, Имамоглу не прилича на другите елитарни социалдемократи. Той изглежда има много добра възможност да укрепи имиджа си в цялата Турция като политик от ново поколение и да продължи напред в кариерата си, ако може да бъде успешен кмет на Истанбул.
Превод и редакция: Иван Христов
