София. В миналото на Тодоровден ергените са заявявали готовността си за брак, а момите са гадаели за кого ще се омъжат. Това каза за седмичното публицисично предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“ Иглика Мишкова, етнолог от Института за етнография и фолклористика към Българската академия на науката (БАН). Тя поясни, че на днешния ден в конните надбягвания са участвали тези, които искат чрез демонстрация на своите умения за яздене да покажат и качествата си за бъдещ семеен живот. Булките на свой ред били обявявани за невести, готови да забременеят и да родят, допълни етнологът. В различни краища на България тези традиции са наричани по различен начин: в Родопите – Обричане, а в Странджа – Пепелница, каза Иглика Мишкова. „В Родопите възрастните жени водят момите до реката, а те минават по мостчета, ръсят зърна наоколо и наричат за кого ще се омъжат. При странджанската Пепелница момите месят обредни пити от пепел, които търкалят към дома на харесания от тях ерген. В различните дни от седмицата момите слагат под възглавницата овесени и царевични зърна, спят върху тях и се вярва, че момъкът, когото сънуват, ще стане техен съпруг. Има и други региони, където пък засаждат стръкчета чесън, наречени на различни ергени. Което стъбълце излезе най-напред – за този момък ще се омъжи момата“, разказа Иглика Мишкова. Етнологът отбеляза, че свети Тодор се почита като покровител на раждаемостта и плодородието, но според традиционните народни представи той се свързва и със света на мъртвите предци. В различни региони на Северна България светецът се приема като страховит нощен ездач на бял кон, който излиза от гробището, обикаля и удря с патерица всяка жена, която не спазва забраната за работа, разказа още етнологът. Според друго вярване обаче свети Тодор забива главата си в земята и по този начин я стопля, допълни Иглика Мишкова.
Милослава АНГЕЛОВА