София. Тодоровден ни измъква от черната седмица на дни на забрани – Тодоровата неделя. Това каза за седмичното публицистично предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“ Иглика Мишкова, етнолог от Института за етнография и фолклористика към Българската академия на науките (БАН). Тя уточни, че седмицата след Сирни заговезни е съпътствана с редица предизвикателства към начина на хранене, общуване и работа сред хората. „Тодоровата седмица е като сестра на Поганата неделя и на Русалия. Разметеният понеделник поставя началото на задължителния строг тридневен пост, когато всичко трябва да се измие с пепел и пясък. В лошия, черен дух вторникът, наречен още Устрел или Усовски по аналогия с една от болестите по домашния добитък, не се работи. Ако по време на лудата сряда, известна още като черна, куца и крива, някой понечи да свърши прекомерно много работа, се вярва, че ще полудее. Според народните поверия на Въртоглав четвъртък не се впряга добитък. Най-опасен е Черният петък, когато не трябва да се подхваща никаква домашна работа, за да се предпазят хората от градушки или суша. Последният ден от тази черна седмица, който ни измъква от тежката поредица, е Тодоровден или Конският Великден“, обясни етнологът. Конят е едно от най-преданите на човека животни от най-древни времена и това се вижда ясно в наследството на различни култури, живели по българските земи, обърна внимание Иглика Мишкова. Тя разказа, че върху тракийските оброчни релефи обикновено е изобразен тракийски конник. „А при погребение на тракийски вожд конят му се принася в жертва. Славяните и прабългарите свързват това предано животно със своите върховни божества Перун и Тангра, а в приказките именно конят предпазва своя ездач и го предупреждава за наближаващи заплахи“, каза още етнологът.
Милослава АНГЕЛОВА