София. В традиционното общество се смята, че във времето от което се е родил Исус Христос (от 24-ти декември) до кръщението му - са „мръсни дни“, защото водата не е кръстена и тогава бродят абсолютно всички зли сили. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ етнологът Иглика Мишкова, по повод народните вярвания на празника Зимен Кръстовден. „Това е свързано с представата за този нечист период на св. Богородица. Той продължава от раждането до кръщаването на младенеца и Йордановден“, каза още тя, като допълни, че в цялата етническа територия на българите, този период се смята за вредоносен и много опасен. "Време, в което небето е отворено и раят и адът са слети заедно. Небето - горният свят, земята и подземният свят са се слели в едно пространство без времеви граници и без социален порядък, т.е. цари хаос. И в този нечист период, който се осъществява между старата и новата астрономична година, преходът от смъртта до раждането на новото слънчево божество и на младия Бог на младото слънце. Тогава идват много демонични същества, които носят болести, появяват се много караконджули и върколаци, самодиви, които всяват страх в хората. Ненапразно на този празник, хората задължително изпълняват множество ритуали, за да може да се предпазят от тези зли сили“, каза още тя. „Много са обредите, които се правят в самия период, а и самата църква забранява венчавката, кръщаването и опелата. Не напразно, това е времето, когато през „мръсните дни“, тръгват дружините на маскираните. Забраните са свързани с това, че се е появил Бог, но не е минало неговото кръщение“, допълни още Мишкова, като подчерта, че на Зимния Кръстовден все още се предполага, че трапезата трябва да бъде задължително постна и да бъде прекадена. „Това, което трябва да присъства е обредният хляб, който до голяма степен наподобява по своята украса хлябовете, които са били изработвани за Бъдни вечер“, съобщи още етнологът. Ирина ИВАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”
