Докато в захлас Ви слушах, погледът ми случайно попадна на библиотеката в дневната. Една до друга бяха подредени книги на Джером К. Джером - „Празни мисли на един празен човек“ и „Трима души в една лодка – без да става дума за кучето“. Стана ми смешно – алюзиите от заглавията бяха в унисон с „ексхибишъна“, който разигравахте от екрана.
И се сетих - с колко надежда Ви връчих, г-н Радев, здрава българска червена ябълка , когато станахте президент…Исках да вярвам, че във Ваше лице народът е избрал субект, летящ на високо, който с работата си ще обори квалификацията на един френски посланик, че България е пълна с „гнили ябълки“ в управлението… Но. Внушението от това „програмно“ интервю, поне за мен, е, че един летец са го приземили в лодка и май, го хваща морска болест в компанията на началника му Иво Христов и Десислава - „небрежно“ паркиралата му съпруга.
И ми се прииска, г-н Радев, да Ви подам чаша студена вода… Докато Борисов Ви подари за „лодката“ Ви куче-спасител…
И, понеже, не предлагате конкретни мерки и конкретни действия , а речите Ви са с подмамния привкус на реклама за бързи кредити, президент Радев, до момента оставяте впечатление, че за Вас е валидна сентенцията на известният с тънкия си хумор Д. К. Джером: „Болшинството от нас приличат на петел, който си въобразява, че слънцето изгрява всяка сутрин само за да го чуят как пее“.
Аз съм Беновска. И продължавам за питам: „Кой и на какво основание иска, но и може ли да управлява България?“