За 2 години президент, президент Радев, вие, удостоихте с присъствие Народното събрание на България един-единствен път. Нямаше как. Трябваше да се закълнете като президент.
И с физиономия на светец, очакващ трънен венец, репликирахте 43-тото Народното събрание: „Имате още една седмица живот“.
Прозвуча, като че ли лично, вие, свише, притежавате правото да раздавате или отнемате живота. А обстоятелствата бяха ясни – предстояха предсрочни парламентарни избори.
Когато се клехте като президент на България, заявихте и още: „Държавност се гради с натрупване и затова искам да изкажа своята признателност към постигнатото от моите предшественици. Като президент нямам амбицията да превишавам своите Конституционни правомощия. Ще използвам всички възможности за насърчаване на диалога и за взаимодействие между институциите. Балансът, сътрудничеството и диалогът са гарант за стабилността ни. Ще бъда президент на всички българи независимо от партийната принадлежност, религия и етнос.“,
Цитирам ви, защото, президент Радев, за 2-те години, в които обитавате президентството, вършите последователно точно обратното.
За да оборите, президент Радев, впечатлението ,че станахте такъв , заблуждавайки хората, че поемате мисията на обединител, полезно щеше да ви бъде, поне днес, в Деня на отворените врати да прекрачите прага на „дома на законите“ и да преклоните глава пред девиза на Народното Събрание - най-висшият орган на управление на парламентарната република България -„Съединението прави силата“.
Президент Радев, в Народното събрание защо не отидохте, поне, в Деня на отворените врати?
Аз съм Беновска. И питам.
