„Припомнете си дори и съболезнователните писма на френските войници след неговата смърт или пък изсечените с нож по дърветата на планина Беласица признания на войниците, които пишат „Има Дрангов, има хляб“. Роден през епохата на Възраждането той и голяма част от лидерите по онова време, са хора, израснали с идеята за свободата. Мечтаейки за свободата Борис Дрангов не се възползва от нея, а я пази и с нея прекрачва в новото време. Такива личности като Дрангов са рядкост в световен мащаб, ето защо трябва по-често да си припомняме житейския път на полковника и неговите дела, негова отдаденост към войника, уважението му към всички, но същевременно с това неговата непримиримост към предателството, към нежеланието да се работи и към кражбата“, отбеляза тя.
Илияна Попова подчерта, че полк. Дрангов е един достоен пример за подражание. Според нея вероятно за мнозина неговият живот и готовност за саможертва днес, звучат като част от роман или приказка, но това което той говори тогава, преди повече от 100 години, не са само голи изречения – той ги потвърждава с житейските си избори, които прави и начина, по който изживява живота си.
Натали СТЕФАНОВА
