Петрич. Легендата за Петрич символизира патриотизма на петричани през вековете и готовността им винаги да отстояват род и вяра. Това каза за Радио „Фокус“ - Пирин Илияна Попова, заместник-кмет на Община Петрич. „Над стария Петрич, там където планината огражда града от югозапад, има останки от средновековна българска крепост, която според археолозите съществувала до края на ХIV век и е била звено от укрепителната система на Югозападна България. До нас днес са достигнали само руини след опожаряването ѝ, и името ѝ – „Гяур калеси“. Опожаряването на крепостта ни дава основание да мислим, че тук се е развила жестока битка“, отбеляза тя. Заместник-кметът допълни, че за тези героични и трагични дни има легенда, в която се разказва как турската войска обсадила планината Беласица, където се отбранявали защитниците на града. По думите ѝ сред тях била и една чудно хубава девойка, която през цялото време развявала зеленото знаме на свободата. „Синът на бея, който командвал обсадата, харесал девойката, влюбил се и поискал тя да бъде в неговия харем. Той изпратил скъпи дарове – антерии с елмази и поръчал да кажат на девойката: „Войводко, предай крепостта, меча и себе си!“. Тя обаче върнала даровете. Тогава турците решили да подпалят крепостта. Те се надявали красавицата да излезе от калето, заедно с другите спасяващи се защитници, но нито един от старите петричани не напуснал крепостта, защитавайки род и Родина. Всички загинали в горящото кале, сражавайки се до последния си дъх“, добави Илияна Попова. Тя посочи, че беят, възхитен от родолюбието и храбростта на девойката, и покрусен от смъртта ѝ, застанал до обгорялото тяло на девойката и наредил тя да бъде погребана, а на гроба ѝ да бъде засято червено цвете – алено като кръвта ѝ и красиво като нея. Попова уточни, че от тогава крепостта, чиито защитници загинали с чест, се нарича „Гяур калеси“ – „Крепост на българите“, а всяка пролет около стените на крепостта цъфти червен божур, наричан само в Петрич „ханъм чичек“, което в превод означава „цвете на девойката“.
Натали СТЕФАНОВА