София. Държавната администрация по презумпция не иска да бъде контролирана и да носи отговорност. Това каза д-р инж. Богдан Милчев, член на УС на Института за пътна безопасност в интервю за Агенция „Фокус“ по повод зачестилите пътнотранспортни произшествия. „Вижте, тези нови промени, които ни се предлагат в тези два законопроекта в Закона за движение по пътищата, по нито един от показателите не могат да спрат пътнотранспортно произшествие и да изпълнят целите, за които са поставени“, подчерта инж. Богдан Милчев, като допълни, че те не променят начина, по който ще се управлява пътната безопасност. „Защото ние всички очакваме когато констатираме нарушение да има неизбежност на наказанието. Това нещо не ни се предлага. А ни се предлагат по-високи глоби, но не и формула в административно наказателния процес. Какво друго очакваме? Очакваме ясно разписани отговорности, за да знаем кой отговаря за конкретния път. Ето, например за катастрофата на автомагистрала „Струма“, да знаем кой конкретно отговаря за сигурността на този участък“, посочи членът на УС на Института за пътна безопасност.
„Ние нямаме в законопроекта такова предложение и да е ясно думата „отговаря“ просто я няма в нито един от текстовете. Там има „съгласува“, „координира“, „предлага‘ и т. н. Най-фрапиращото е, че тези два законопроекта предлагат създаването на 2 нови институции - Съвет за пътна безопасност и Държавна агенция по пътна безопасност, които да имат абсолютно еднакви функции. Разликата е, че единия ще бъде политически орган, а другото ще бъде експертен орган. Отново ни се предлага прехвърляне на отговорност. Ние имаме нужда да се създаде верига от отговорности и да знаем кой стои най-отгоре, кой е следващият и кой за какво носи отговорност. Държавната администрация по презумпция не иска да бъде контролирана и не иска да носи отговорност. Това го казвам с най-голяма отговорност, защото аз самия излизам от тази администрация и аз самия близо 20 години съм бил там и съм наясно, че държавната администрация по презумпция се съпротивлява на всякаква промяна“, каза инж. Милчев, като подчерта, че именно затова Институтът за пътна безопасност не може да създаде ефективно законодателство, ако то се създава от нея. „Трябва кръгът на хората, които създават това законодателство да бъде разширен и да се използват хора, които са от научните среди, защото в университетите имаме много добри професори по Право и въобще в Техническия университет също имаме добри специалисти. В неправителствения сектор също не трябва да се подценяват специалистите и експертите“, отбеляза инж. Богдан Милчев.
По думите му ограниченията да се шофира с 30 км/ч вместо с 50 км/ч в градската част, е било пуснато като предложение, за да се тестват обществените нагласи. „И в момента може да се управлява в града с 30 км/ч и да се сложат долни 30 км/ч, не е необходимо някакви промени да се слагат в закона. А що се касае да се намали от 90 км/ч на 80 км/ч за всички пътища в републиканската пътна мрежа, това нещо трябва да се предложи на базата на конкретен анализ“, каза още той.
„Такъв в държавата никога не се е правил и никой не е установил, че нашите пътища са толкова лошо построени и толкова лошо се поддържат, че не може да се движим със скорост 90 км/ч.. Още повече, че аз го казах няколко пъти, че тези наши пътища са проектирани, за да се движиш със 120 км по тях и е намалено на 90 км. Винаги се намалява с 30 км от проектната скорост, защото ако някой превиши, да не вземе да изскочи от пътя или да катастрофира. Тук въпросът за скоростта изисква по-сериозен и по-задълбочен анализ и експертен дебат. Просто хвърляне в пространството и коментари по медиите е изключително несериозен подход от страна на тези, които предлагат промените“, отбеляза още членът на УС на Института за пътна безопасност.
Ирина ИВАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”