По думите му трябва да е ясно, че хората допускат грешки и отговорността за тях трябва да бъде на доставчика на транспортната система, за да може да въздействат заедно с държавата и за да може да не са умишлени нередностите, трябва да се наказват и изваждат от пътя. „А когато се допуска неумишлена грешка, пътят трябва така да бъде конструиран, че да не се стига до смъртни случаи. Тази политика е въведена в далечната 1997 година от шведския парламент и има име - „Визия 0“. Съвсем наскоро Министерски съвет прие тази програма, че ще се върви в тази посока“, отбеляза инж. Милчев, като подчерта, че той адмирира това.
„Следващата стъпка според мен, която трябва да се направи, е да привлече шведско „ноу-хау“, да се привлекат експерти от Европа, които да помогнат да контролираме управлението на транспортната си система. Защото ние имаме проблем в това. Нашите експерти, които вчера бяха на магистрала „Струма“, казват, че тя е прекрасно построена и отговаря на всички изисквания. Но въпреки всичко, се случват такива катастрофи и вероятно ще продължат да се случват. Ние трябва да покажем, казвам ние, защото това трябва да стане заедно, и хората и неправителствения сектор, и държавата, да покажем, че наистина можем да управляваме ефективно и в интерес на сигурността на транспортната система“, каза още той.
По думите на инж. Богдан Милчев това, което се случи на автомагистрала „Струма“, не е единствен случай в мъгла. „Когато настъпи ПТП, особено когато има верижна катастрофа, поведението на хората и на участниците, не винаги е адекватно. В повечето случаи то дори е опасно за самите тях. Според мен има няколко подхода, според ситуацията, които трябва да се предприемат. Ако има възможност, човекът трябва да излезе от автомобила и да се отдалечи от транспортното произшествие. Като отдалечаването трябва да се извършва в посока напред, когато има верижна катастрофа, а не назад към мястото от което идват автомобилите. Що се касае до това, как трябва да бъдат сигнализирани останалите участници в движението, по принцип това е много правилно действие, но за да се извърши както трябва и безопасно, трябва човек да бъде подготвен и да има съответните технически средства, с които да може да сигнализира“, заяви членът на УС на Института за пътна безопасност.
„Независимо дали ще е с фенерче, или със светлоотразителни приспособления и елементи, с които да може да даде отдалече сигнал на автомобилите, които идват. Просто с голи ръце да застане с гърди пред един камион и да му каже, че има проблем, не е геройство. Ние трябва наистина да обърнем внимание на това, защото то ни показва, че трябва от най-ранна възраст да обучаваме нашите деца на безопасно поведение и навици, които да могат да бъдат полезни, когато са на пътя, защото на нас почти целия ни живот минава в път“, допълни още той.
Ирина ИВАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”