Благоевград. През последните няколко години аз и моят екип успяхме да създадем над 10 филма за всички по-големи български герои от епохата на възраждането като започнем от Паисий, Софроний, Иван Вазов, Васил Левски, Христо Ботев, за когото имаме три филма. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин режисьорът и основател на проекта „НЕзабравимата България“ Искрен Красимиров. „Моят любим филм, може би, си остава първият, който направихме за Христо Ботев. Той бе създаден точно преди 5 години и се казва „Ботев – от Голгота към свобода“. Това е един художествено-документален филм, в който най-вече търсим отговора на въпросите: „Можеше ли Ботев да бъде спасен?“; „Какво доведе до неговата гибел“ и „Защо той реши да се жертва за нас и нашата свобода?““, посочи Красимиров. Според него отговорът на въпроса – дали Ботев е можел да бъде спасен е много интересен. „Не можеше да бъде спасен, защото той е Спасителят. Той е българският Иисус Христос. Няма как да спасиш, Спасителя. Той е пратен на този свят с мисия да спаси теб или в случая нас, българите“, подчерта Красимиров. Той отбеляза, че при правенето на филми най-трудното е намирането на средства. „Каквото и да си говорим са необходими пари и то доста – дори за документални филми, каквито правим ние. Не игрални, не холивудски продукции, а съвсем скромни, документални филми с участието винаги на млади хора. В нашите филми винаги има или ученици, или студенти, които търсят истината за нашите герои. Но дори за това се искат не малко средства и там е най-големият проблем. Слава Богу все още се намират добри хора и с дарения вече 5 години успяваме да правим средно по 2 – 3 филма на година, което според мен е голям подвиг“, коментира Красимиров. Той уточни, че по отношение историческата достоверност на филмите, качествени съветници в лицето на професорите Пламен Митев и Андрей Пантев придават научната тежест на филмите. „Това се случва чрез техните оценки на събитията. Във филмите ни има и нещо много важно – стремим се да ги правим така, че да са близки, да минават през призмата на днешния млад човек. Именно заради това във филма за Софроний вкарахме съвременен студент да отиде във времето на самия Софроний, да се сблъска с него. Така например двамата заедно бягат от турците и се спасяват. Ето с такива интересни похвати мисля, че успяваме най-вече да докоснем и помогнем на децата“, добави Красимиров. Той допълни, че целта е филмите да бъдат интересни за учениците. „И наистина учители споделят, че в рамките на 40-те минути продължителност на лентите, децата не издават звук, което не е характерно за малки деца. Мисля си, че именно това е ѝ начина образованието да се подобри“, каза още Красимиров.
Ливия НИНОВА