Благоевград. При намесата на България в Първата световна война, 14-ти пехотен македонски полк се намира на гарнизон в град Горна Джумая, днес Благоевград. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин историкът Борислав Дичев по повод бойния празник на полка. По думите му на една част от полка е поставена специална задача в навечерието на бойните действия, които започват на 1 октомври. „Тази част от полка е трябвало да прекъсне железопътната линия Солун – Гевгели – Скопие – Ниш – Белград по която сръбската армия се е снабдявала с оръжия от Съглашението. Освен това е трябвало да не се допуска придвижване на англо-френските войски демаркирали в Солун след краха на Дарданелската операция. По различни причини – разминаване на групите, недоставяне на време на взривните материали, мостът, който е бил обект на разрушаване не е разрушен, но в същото време трябва да отбележа, че Съглашенското командване веднага разбира за значението на този район от бойните действия“, каза още Дичев. Той отбеляза, че на 1 октомври 14-ти пехотен македонски полк е първият, който влиза в бойни действия с англо-френските войски. „Това става в 17.00 часа. Бойните действия се развиват срещу превъзходен противник – три френски полка. Особено знаменателни ще останат боевете, които продължават близо 2 месеца в района на височините на връх Голаш. При боевете върхът няколкократно е превземан от едната и от другата страна. Там загиват много войници и офицери, между които ми се иска да спомена смелият командир на дружина – майор Минчев. Така или иначе англо-френските войски са спрени на един по-горен етап, но главната задача е изпълнена. Не е допуснато съединяване на англо-френските и гръцките войски. На 26 срещу 27 юни с вик „На нож“ връх Голаш е превзет от 14-ти полк с помощта и на привлечения като подкрепление 44-ти полк“, добави Дичев. Историкът допълни, че до края на 1915 година следва настъпление на 14-ти пехотен македонски полк към Баландово, Раброво, Деделийско, село Фурка и се излиза на гръцката граница. „Част от полка участва и в други знаменателни сражения, които решават изхода на войната за освобождението на Македония през 1915 година. Така например „Овечеполската операция“ окончателно проваля плановете за обединяване на англо-френските и сръбските войски. Нека тук спомена отново, че 1-ва дружина с командир бъдещия командир на полка майор Динов участва отново в боевете на Калиманските войски за изтласкването на сръбските войски оттам и премахване заплахата за българската граница. В периода, когато българските войски стигат гръцката граница по нареждане на германската армия не се позволява на българската армия да пресече границата и да изгони окончателно от Гърция настъпващите от към Солун англо-френски войски“, заяви Дичев. Историкът посочи, че германското командване се е надявало, че Гърция ще застане на страната на Германия, тъй като гръцкия крал Константин е зет на кайзер Вилхелм II. „Това обаче се оказват празни надежди. Така или иначе българската армия е възпрепятствана окончателно „да изхвърли в морето“, да изгни от Балканския полуостров англо-френските войски. В началото на 1916 година вече следва нов период в бойните действия. Седма рилска дивизия от района на долината на Вардар и Струмешница е прехвърлена през рупелското дефиле за навлизане на територията на Гърция. Това се налага, защото през 1916 година замисълът на англо-френското командване е чрез масирано настъпление към градовете Серес и Демирхисар да се проникне в рупелското дефиле през долините на река Струма и от там да се настъпи към вътрешността на страната“, коментира Дичев. По думите му лявото крило пък е трябвало през Петрич и долината на река Струмешница да излезе в тил на позицията на Първа българска армия. Замисълът е бил огромен, стратегически и поради тази причина се е наложило да се противодейства на тези англо-френски намерения. „Нека не забравяме, че в началото на 1916 година Гърция все още има статут на условно казано „неутрална страна“, макар че на нейна територия има англо-френски войски, които не са интернирани от гръцкото правителство по различни причини. Затова по споразумение с гръцкото правителство се разрешава навлизането на Седма рилска дивизия и малобройни германски подразделения в посока през рупелското дефиле на юг. На някои места гръцки въоръжени части оказват въоръжен отпор, но така или иначе той бързо е преодолян, за да се стигне до това, че през лятото на 1916 година имаме сериозен сблъсък с англо-френските сили. 14-ти пехотен македонски полк участва при превземането на град Демирхисар, заедно с 22-ри пехотен тракийски полк“, каза Дичев. Той заяви, че през август е превзето село Ерникьой, което през 1916 – 1917 година става обект на наистина ожесточени сражения. Превзема с 54-ти полк град Серес. „Следват знаменитите боеве при Горно и Долно Караджово, и Орляк при което са убити около 304 души от полка, участвали в тези сражения. Към края на лятото на 1916 година и началото на есента английските и френските атаки са отбити и се установява една линия на позиционна война. Това се отнася към периода 1916. През 1917 година започва нов етап от четиримесечни боеве, които траят от месец май до юли. Тогава отново е направен опит от англо-френските сили отново да влязат в пределите на България, като пак обект на тези действия е известното село Ерникьой. Трябва да кажа, че войниците от Седма рилска дивизия, в това число и 14-ти пехотен македонски полк са подложени на двадесет дневен непрестане артилерийски обстрел“, подчерта Дичев. Според историкът в крайна сметка желязната съпротива на нашите войници спират и отказват окончателно от всякакви опити англо-френските сили за по нататъшно напредване. „На 15 юли 1917 година англо-френските атаки са окончателно спрени и се преминава към една устойчива, позиционна отбрана. Тук се намесва и един друг враг – многобройните жилещи комари в блатистите места. Затова в края на 1917 година заради зачестили случаи на малария, полкът е изтеглен малко по на север. Така ги заварва и началото на 1918 година. В началото на тази трагична и съдбоносна за България година, 14-ти пехотен македонски полк е прехвърлен в долината на река Вардар като резерв на главното българско командване в района на линията Гевгели – Яребична. Там той изчаква така неречените „печални доброполски събития“, когато между 15-ти и 16-ти септември в боеве фронтовата линия на 2-ра и 3-та пехотни балкански дивизии е пробита и се образува една широка пробойна в българската отбрана през която нахлуват англо-френски и сръбски сили“, коментира Дичев. Той допълни, че по това време 14-ти полк се намира в района на село Милетково и на него е дадена заповед бързо да се придвижи към мястото на пробива, за да окаже помощ на отстъпващите части на 2-ра и 3-та пехотни балкански дивизии. Води усилен бой при село Конопище на 18 септември 1918 година, около Кожух планина на 21 септември като прикрива и левия фланг на 5-та дивизия, както и пътищата към старите предели на България. „В крайна сметка, в тези дни, когато се налага поради катастрофалното развитие на събитията на нашия фронт, полкът да се изтегли към старите предели, към старата българска граница. В периода между 25 и 28 септември полкът води боеве при Бигла планина, но в крайна сметка се спира на линията при Царево село. Там 14-ти пехотен македонски полк пръв започва от българската армия боевете с англо-френските войски и последен ги приключва на 29 септември, когато за заварва вестта за сключването на примирие в Солун“, заяви Дичев. Според него отбраната е била изключително трудна. „Не е имало възможност да се изкопаят окопи, поради което войниците са натрупали грамади от камъни, за да спрат напредването на вражеските войски. След примирието полкът се изтегля в град Горна Джумая. Нека отбележим и кървавата дан, която дава този полк през Първата световна война – 578 души от Дупница, Кюстендил и други райони на България. Те пренесоха своя дан през жертвения олтар на Отечеството“, прибави Дичев.
Ливия НИНОВА