Благоевград. Даме Груев доста рано се „запалва“ по революционната идея. Това каза за предаването „105 години свобода“ на Радио „Фокус“ – Пирин д-р Елена Чалгънова, историк и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград относно 148-ата годишнина от рождението на Дамян Груев, която се отбелязва на 19 януари. По думите ѝ престоя му в Белград му оказва изключително силен ефект, защото там той вижда истинската действителност, съпреживява я, виждайки и какъв е ефектът от сръбската пропаганда. „Отделно самите условия, както в него, така и в Македония са съзрели да бъде създадена революционна организация. Всъщност Даме Груев, както Левски по-рано, се оказва личността, която е необходима за това време. През април 1891 година Даме Груев от София решава да замине за Македония, озовавайки се в Битоля. Неговите амбиции тогава са да започне учителска практика и затова последователно е учител в различни градове и селища на Македония“, каза още д-р Чалгънова. Тя добави, че едно от тях е родното му село Смилево, където създава вечерно училище. „В своите спомени по този повод, Даме отбелязва, че то е много посещавано, защото имало много възрастни неграмотни българи, които желаели да получат образование. След това в Прилеп престоява. Постепенно в следствие на своите пребивавания в различни градове на Македония, където се среща с учители, които приемат революционната му идея, той разбира, че няма да е сам в начинанието си. Така се стига до озоваването му в Солун през 1893 година, където е в качеството на коректор в печатницата на известния възрожденски печатар Коне Самърджиев“, подчерта д-р Чалгънова.
Тя отбеляза, че през тази година, на 23 октомври той, заедно с група интелектуалци, създават основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Основателите ѝ са д-р Христо Татарчев, Петър Попарсов, Христо Батанджиев, Андон Димитров и Даме Груев. „Първоначално организацията не се нарича така, както ни е известна днес и от историята. В спомените си Христо Татарчев пише, че тя се е наричала Македонска революционна организация, а Даме пише, че тя се е наричала Тайна организация с централен комитет. Няма запазени документални свидетелства, тъй като не се води протокол на тази среща. След нея има и още няколко такива“, допълни д-р Чалгънова. Тя добави, че през 1894 година се провеждат още няколко срещи с организационен характер. „Тогава именно се извършва и структурирането на организацията с Централен комитет и пръв председател, който е избран – д-р Христо Татарчев. Даме Груев е избран за секретар-касиер. Изработва се правилник – устав на организацията. Посочват се основните цели, които тя следва да реализира в своето съществуване. Най-ясно основната цел е формулирана в спомените на д-р Татарчев, но и на Даме Груев. В тези записки ясно се обяснява, защо целта не е формулирана „Прямо присъединение на Македония с България, а се прибягва до идеята за автономия на Македония““, коментира д-р Чалгънова. Тя уточни, че д-р Татарчев посочва в своите спомени, че се е имало в предвид международната обстановка, отношението на Великите сили и най-вече на малките Балкански държави и предимно на Сърбия и Гърция. „След този конгрес, който се провежда в Ресен през 1894 година, Даме Груев се озовава в Щип. През учебната 1894 – 1895 година той е учител там. Именно в Щип, Груев се среща и с другата голяма фигура в революционните борби – Гоце Делчев. Със съвместните усилия на двамата се стига и до масовизирането на организацията в Щип, Радовиш, Виница и така нататък“, заяви д-р Чъгънова.
Ливия НИНОВА