„Както стана ясно вчера, едновременно САЩ и Русия излизат от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег. Още ноември АБВ сигнализирахме, че това поставя под напрежения цялата система за мир и стабилност в Европа. За съжаление, се стигна до момента – 2 февруари, когато и двете страни обявиха, че ще започнат процедури по излизане на договора“, заяви Калфин и посочи, че тези процедури би трябвало да продължат 6 месеца.
„Проблемът е, че това е единият от двата договора, сключени преди падането на Берлинската стена, които създават някаква предвидимост и сигурност в Европа. Което означава, че и САЩ, и Русия поемат ангажименти и отговорности за неразработка и неразполагане на подобни оръжия. Когато този договор бъде прекратен, остава действието на следващия, който изтича през 2022 г., след което отношенията в сферата на сигурността в Европа остават без никакъв договор. Ако това се случи, можем да очакваме разработване на доста съвременни оръжия, а те се създават, за да се използват или най-малкото, за да разполагат. Тоест, всеки трупа военни арсенали, за да откаже противника да натисне копчето, защото може да очаква много сериозен ответен отговор – както беше по време на Студената война“, заяви Калфин. „Убеден съм, че ще има натиск, неизбежно е отказите от тези договори да не доведат до разполагане на ракети дори и с ядрено оръжие в Европа. Разпадането на международно-правната основа не чертае бляскави перспективи особено за страна като България, която е получател на сигурност – защото ние купуваме своята сигурност. И всичко това означава насочване на голяма част от националния доход към чужди доходи и нарастване на напрежението и несигурността в страната. Това е българският поглед към този проблем, той изглежда далечен, но това са отношения, които ще се развиват и на наша територия“, каза още той.
Калфин посочи, че АБВ предлага на правителството да изчисти позицията си по отношение на този договор и да поиска Европа да влезе във функциите си на партньор и със САЩ, и с Русия. „Би следвало най-малкото да се договори неразполагане на подобни оръжия на територията на Европа. Трябва да се обхване целият обем на оръжия, които могат да застрашат сигурността в Европа. Трябва да се потърси и по-широко участие на страни извън Европа, които да се включат в един такъв общ договор“, обясни той.
Агенция „Фокус“ припомня: САЩ и Русия обявиха, че замразяват изпълнението на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (500 - 5500 км) от 1987 г., който е смятан за едно от десетте споразумения, на които се крепи международната сигурност и ядреното сдържане в света. Двете държави взаимно се обвиниха в тайното му нарушаване чрез разработване и въвеждане на въоръжение на модерни ракети и системи с наземно базиране. На 1 февруари САЩ официално обявиха, че спират да се съобразяват с договора, като президентът Доналд Тръмп посочи, че би искал нов договор, по който да преговарят всички заинтересовани страни, а не само САЩ и Русия. На следващия ден руският президент Владимир Путин заяви, че отговорът на Русия ще бъде огледален и и тя също ще прекрати участието си, но вратите за преговори остават отворени, докато САЩ „узреят“ за тях. В отговор на това на 3 февруари САЩ предаде на Русия своите условия за възобновяване на преговорите, в които се посочва искане за пълно и подлежащо на проверка унищожаване на руските ракети 9М729. Междувременно започна да тече 6-месечен срок за търсене на компромис между Москва и Вашингтон, след което на 2 август договорът окончателно ще спре да съществува.
Цветилена СИМЕОНОВА
