Асеновград. След 3 март 1878 година националното ни самочувствие се издига, а авторитетът ни като европейски народ започва да се утвърждава. Това каза за Радио „Фокус“ – Пловдив Иван Дуков, историк и директор на Историческия музей в Асеновград. По думите му със Санстефанския мирен договор българите застават на европейската сцена като народ с ясен облик и като част от европейското семейство на народите. „Трети март е възлова дата в новата история на България. До тогава на нас като българи се е гледало основно като на нещо много общо в конгломерата от етнически групи, племена и народности в Османската империя. След Априлското въстание самите жестокости провокират Руско-турската освободителна война от 1877-78 година. Вярно е, че след Берлинския договор Санстефанският договор ще остане само като една надежда за единна България, която вече губим. Но въпреки това със Санстефанският договор българите се появяват като народ в официален документ, застават на европейската сцена като народ с ясен облик“, коментира Дуков.
Той каза още, че често се случва да се появят нови исторически документи със съдържание, което променя представите ни за миналото, но като цяло се знае, че има договорка на Великите сили, че реално погледнато Санстефанският договор е бил просто проформа подписан. „Вярно е, че Берлинският конгрес съвсем несправедливо разкъсва нашата етническа територия, че след Съединението на България, което си е изцяло наш политически успех, който не е свързан с нито една от Великите сили, нашата освободителка Русия решава да не съгласи с борбата ни за национално обединение. Това е един много интересен момент, при който веднага голяма част от българите започват да се чудят как така ще ни освобождава Русия, а в един момент няма да иска ние сами да се обединим. Тук се вижда леко политическо лицемерие – ако Руската империя няма интерес, тя не се интересува от ползите за нашата държава. Тогава нашият народ се разделя на русофили и русофоби. Започва едно подобие на гражданска война и преследване“, посочи директорът на Историческия музей.
По думите му и до днес продължава да съществува спор между русофили и русофоби за това кой какъв принос има за Освобождението на България. „Всеки има право да гледа на историята и на настоящето от своята гледна точка. Основното е, че ние като историци трябва да бъдем безпристрастни, доколкото можем. Поднасяйки своите венци и цветя с признателност, с наведени глави, ние не ги поднасяме на руската държава реално. За нас тази държава е една абстрактна институционална структура, която си има свои собствени интереси. Ние ги поднасяме за признателност на тези млади момчета, които са загинали тук. Какви са били интересите на единия и след това на другия император, това са си съвсем техни лични политически и пристрастни позиции. Ние не се интересуваме от интересите на Руската империя тогава. Докато хората в миналото са били доста разединени по отношение на русофили и русофоби, ние днес, без значение кой как симпатизира на Русия, се събираме и сме длъжни да се поклоним на тези личности“, смята Дуков.
Тони МИХАЙЛОВ