Асеновград. планЗа Асеновград датата 18 януари 1878 година е много по-важна в духовен, отколкото в политически план. Това каза за Радио „Фокус“ – Пловдив историкът и директор на Историческия музей в Асеновград Иван Дуков по повод навършването на 141 години от Освобождението на града. Той разказа, че в ранното утро на 18 януари 1878 година в стария Станимака навлизат руските войски. „Те са посрещнати от местното население с хляб и сол, със звън на камбани. Приблизително на същото място, където са посрещнати руските войски тогава, предвождани от генерал Дандевил, днес се издига неговия паметник“, каза Дуков.
Историкът посочи, че през далечната 1878 година свободата за Станимака не е била реална и политическа. „Властта в Асеновград, за времето от 1878 година почти до началото на 20-те години на 20 век, е в ръцете на гръцка олигархия. Но свободата, която идва с руските войски тогава, е духовна свобода, даваща надежда на българите в Станимака, въпреки че по-късно остават в пределите на автономната област към Османската империя – Източна Румелия, въпреки че самите те виждат, че дори и след Съединението, няма никаква промяна в управлението на града. Постепенно тази духовна искра, която се запалва за малцинството граждани на Станимака, заявяващи открито, че са българи, се проявява, въпреки унижението от гръцката олигархия, въпреки гладът, който ги чака, защото тогава „хлябът и ножът“ са били в ръцете на управлението на Станимака с гръцко самосъзнание. След паметната дата и влизането на руските войски, постепенно започва самоосъзнаване на българските граждани на Асеновград. Така че, може да се каже, че тази дата е много по-важна в духовен, отколкото в политически план за Асеновград“, каза Иван Дуков.
Историкът обобщи, че датата 18 януари 1878 година е искрата, която променя града и дава възможност българските семейства да започнат да се борят за своето икономическо, духовно и културно израстване.
Тони МИХАЙЛОВ