Асеновград. Битката при Клокотница през 1230 година е една от най-важните в историята на Второто българско царство. Това каза за Радио „Фокус“ – Пловдив Иван Дуков, историк и директор на Исторически музей-Асеновград, по повод навършването на 789 години от славната победа на българския владетел при Клокотница. По думите му, по времето на Втората българска държава има много сериозен проблем на Балканите.
„Източната римска империя, позната ни като Византия, е завладяна от латинските рицари. Това се случва още през 1204 година, по времето на Калоян. Има Латинска империя, която се опитва да се утвърди като управляващ фактор в Източна Европа и Мала Азия. Разбитата Византия пък се самоуправлява на няколко по-малки част от наследници на старите византийски императорски династии. Епирското деспотство е една доста обширна средновековна държавна структура, която обаче няма много добре утвърден административен контрол върху териториите. Неин владетел е Теодор Комнин. Той самият, въпреки че има сключен мирен договор с цар Иван Асен II, вижда, че укрепването на българското царство би могло да застраши неговите позиции като владетел на Балканите и решава да реагира със сила, с война срещу българската държава. Тази война завършва с успех за българите, въпреки численото превъзходство на епирската войска. На 9 март 1230 година при Клокотница нашият владетел успява да разбие армията на Теодор Комнин, като пленява него и семейството му“, разказа Иван Дуков.
Той посочи, че цар Иван Асен II нарушава старите варварски традиции да бъде пленена цялата войска и да бъдат увредени всички войници така, че вече да не са боеспособни и да не могат да бъдат част от армия. „Иван Асен II проявява нечувана дотогава хуманност. Той нахранил и напоил войниците, изпратил ги по родните им места. По този начин успява да привлече симпатиите на всички тези чужди за неговото време поданици. Самите провинции, от които са били повечето от тези войници, искат доброволно да преминат към неговата власт“, разказа историкът.
„Въпреки че води войни и срещу Латинската империя, и срещу Никея, която също е един от наследниците на разбитата по онова време Византийска империя, цар Иван Асен II избягва да прибързва с военните действия. Той е един от дипломатите, които основно чрез династични бракове или чрез други споразумения търси начини за решаване на конфликтите, без да се стига до кръвопролития. Трябва да се каже още, цар Иван Асен II успява да възстанови статута на българската църква, която дотогава, след завладяването от Византия, е архиепископия. През 1235 година той възстановява статута на църквата в ранг патриаршия“, каза още Иван Дуков.
Тони МИХАЙЛОВ