Асеновград. Цар Иван Асен II е радетел за възстановяването и укрепването на българските манастири и крепости. Това каза за Радио „Фокус“ – Пловдив Иван Дуков, историк и директор на Исторически музей-Асеновград, по повод навършването на 789 години от славната победа на цар Иван Асен II при Клокотница. „Освен Асеновата крепост, той възстановява и други крепости. По онова време дипломацията е била основно насочена в посока на създаване на един по-спокоен живот за поданиците в държавата, която Иван Асен като владетел управлява. Както казах, той самият нарушава една изконна традиция да бъдат увредени победените войници. След битката при Клокотница през 1230 година, цар Иван Асен II не само ги изпраща, но и ги храни преди това. Тук виждаме един опит да се даде пример от върха на управлението, на йерархията, към низината за това как трябва да се отнасяме един към друг като хора“, коментира Иван Дуков.
Историкът отбеляза, че по време на управлението на цар Иван Асен II започва сечене на първите златни монети. „Той е първият български владетел, за когото е известно, че сече монети със своя собствен лик, със своята титла и име. Има твърдения, които съотнасят подобни действия с предходни на цар Иван Асен II владетели, но за момента може да се каже, че той е първият български владетел, който извършва тази дейност“, посочи Дуков.
Историкът разказа, че цар Иван Асен II умира на 24 юни 1241 година, на Еньовден, вероятно от сърдечен удар. „Със смъртта на цар Иван Асен II приключва един от големите политически възходи на българската държава като цяло. След това вече се появява монголо-татарското нашествие от североизток. Също така, постоянните военни действия, които се водят между Латинската империя, Никея и възстановеното от самия цар Иван Асен II Епирско деспотство доста разоряват благоденствието на населението на Балканския полуостров“, подчерта Дуков.
Историкът обобщи, че цар Иван Асен II е един от най-силните български владетели в цялата история, която днес ние припознаваме като история на Дунавска България.
Тони МИХАЙЛОВ