София. Най-рядко казваме „благодаря“ на най-близките ни, защото смятаме, че те са ни длъжни. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ психологът Иван Игов във връзка с отбелязването на международния ден на думата „благодаря“. Според психолога има хора, които не осъзнават, че трябва да благодарят на някого за направен жест към тях, защото надценяват себе си. По думите му това е ситуацията, в която човек надценява себе си и собствената си личност, има свръхвисоко его и смята, че другите са му длъжни. "Това се проявява при такива хора, които приемат себе си за нещо над другите и обикновено те очакват, че за това, което е направено за тях, не е необходимо да се благодари. Аз искам да се върна пак към съвсем обикновените, междуличностни, битови отношения. Знаете, ли че ние най-рядко казваме благодаря или изобщо нещо хубаво на най-близките ни хора. Обикновено ние смятаме, че те са длъжни да го направят“, посочи той, като обясни, че в практиката си като консултант, често пъти пита децата и родителите, кога за последен път си казахте „обичам те“. “Обикновено детето мълчи и казва не си спомням. Родителите се обръщат към мен и ми казват - защо трябва да го казвам това постоянно, нали виждате, че аз се грижа за него, гледам го, давам му пари, пращам го на училище, за какво трябва да му казвам "обичам те" и "благодаря". Тогава се получава един вакуум на това, че ние сякаш чувстваме близките си хора, като нещо, което по презумпция трябва да разбира, че го обичаме, че му благодарим и че добре се отнасяме към него. Моето послание е, нека на най-близките си хора, децата ни, хората, с които живеем, семейството ни да им казваме по-често хубави думи. Те се нуждаят от тях“, коментира още Иван Игов.

Даяна ДЮЛГЕРОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”