Благоевград. Тодор Александров и неговите съмишленици от Централния комитет успяват да превърнат ВМОРО в сила, с която се съобразяват всички поробителите на България. Това се случва след края на Първата световна война и подписването на Ньойския договор. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин историкът и зам. областен управител на Благоевград Иван Стоянов във връзка със 138-ата годишнина от рождението на Тодор Александров. Според Иван Стоянов дейността на Тодор Александров след войната не остава незабелязана от тогавашните дипломати на следвоенна Европа. „Тодор Александров като представител на Македонските българи е приеман като техен представител във всички големи, така наречени Велики сили в Европа, където той достойно защитава българската кауза в Македония. За нещастие на 31 август 1924 година Тодор Александров в разцвета на силите си е убит от братска ръка“, каза още Стоянов. Той добави, че куршумите слагат край на бурната му дейност, която самият Александров обобщава така: „Ние работим най-вече и преди всичко за интересите на отечеството”. Според Стоянов в предсмъртното си писмо Пейо Яворов се обръща към Тодор Александров със следните думи: „Брате Тодоре, прости ме ти и нека ме прощават всички, че отивам и загивам далеч от Македония. Оставам тук в България увенчан с най-гнусната клевета, но нека брате, когато нашата Македония се освободи да дойде на гроба ми и да каже „Поздрав от нашата майка мъченица”. Иван Стоянов допълни, че за съжаление и на Яворов, и на Александров техният идеал за обединението на българските земи не е осъществен и до днес. Ливия НИНОВА
