Добрич. Музеят представя най-старото обработено злато в сета, на повече от 6000 години. Това каза в предаването „Добрич - Блян вихрен, понесен над степ ековита...“ на Радио „Фокус“ Ивелина Романова, специалист в Регионален исторически музей (РИМ)-Добрич. „Малко злато има на Дуранкулак, но при химически анализ, правен в Германия, златната спирала, намерена там, се оказа с около 150-200 години по-стара от варненските златни съкровища, за които знаем, че са най-старите в света от праисторията. Варненският халколитен некропол е много известен“, разказа Ивелина Романова. Местата, където тези артефакти са били намирани, носят имената на съответната култура. Пример за това е култура „Хаманджия“, среща се в Дуранкулак и култура „Блатница“. Колекцията от най-старо златно съкровище в света съдържа уникална находка – златна спирала, също различни накити и пластини с различен диаметър. Спиралата представлява женска игла за коса, която е датирана от средата на енеолитната епоха. Седем години по-късно, през 1979 г., след откриването на Варненския енеолитен некропол, на западния бряг на Дуранкулашкото езеро е открит друг праисторически некропол, който сега се номинира като най-голямото известно такова явление в света. Изследователите – проф. Хенриета Тодорова и н. с. Тодор Димов, са открили в него 1 204 погребални съоръжения. В някои от гробовете от средната и късната каменно-медната епоха са намерени много накити от злато, мед, спондилус и денталиум. Усвояването на металургията и металообработката на злато и мед изисквало специални знания и умения. Това обуславя появата на първите истински майстори или занаятчии – ковачите. Владеенето на особени „тайни“ знания, превръщащи парчето руда в сечиво или украшение, предполага и високата обществена репутация на занаятчиите, породена от умението им да владеят природните стихии – огън и вода. Впечатляващите находки от мед и злато с голяма доза сигурност потвърждават възможността за появили се вече по това време в района на Западното черноморие добре организирани общности, стоящи високо над родовообщинната структура и намиращи се на прага на ранната държава и възникването на писмеността. По думите на Ивелина Романова, музеят притежава и богата колекция от медни предмети, като накити, оръция, сечива. Всичко артефакти са доказателство за развитие цивилизации, които са изработвали както оръдия на труда, така и бижута. Землището на село Одърци също е с голямо археологическо значение, посочи специалистът. „И Дуранкулак, и Одърци могат да заемат съвсем достойно място в листата на ЮНЕСКО. По тези места са съхранени пластове история. Много хоризонти, от различно време и всичко това е на едно място“, каза Ивелина Романова. Друг акцент в историята на региона е некропол, открит край село Топола. Там археолозите са открили множество керамични артефакти и се предполага, че мястото може да е било голям производствен център за керамика. „Най-големият старобългарски център в Европа се оказва“, допълни специалистът.
Жулиета НИКОЛОВА