"В последните няколко десетилетия темата за мира не е на дневен ред и не е тема на разговори, макар, че войната е трайно настанена в нашето ежедневие", посочи Пламена Заячка, председател на АБВ - Младежи и на инициативния комитет за създаване на Световното движение за мир. Именно нарастващата заплаха е вдъхновила идеята за подреждането на експозицията, посочи тя и добави, че темата за мира трябва да бъде възродена и върната сред темите на деня. "Посланиците на Световното движение за мир на 4 континента казват НЕ на милитаризацията и потъпкването на международното право, каза още Пламена Заячка.
„И това е показателно колко важна е темата за мира в световен мащаб. За България Световното движение за мир има три цели. Първата и основна цел е да не се разполага ядрено оръжие на територията на страната. Такова в историята ни никога не е имало и не смятаме, че сега е моментът. Второ – военните бази и контингенти да не променят статута си от отбранителни на нападателни след прекратяването на договора за ракети със среден и малък обсег от страна на САЩ и огледалните мерки от страна на Русия. Най-вероятно ще има натиск такива бази да се превърнат от отбранителни в нападателни, както и да се приемат ядрени оръжия, включително и в България. Най-големият потърпевш от прекратяването на този договор между двете големи сили САЩ и Русия ще е Европа. Третата цел на движението ни е актуализиране и разширяване на този договор, който да включи всички ядрени държави с геополитически амбиции – Китай, Индия и Пакистан. Защото когато всички държави, които разполагат с такова ядрено оръжие са в рамките на един договор и той има някакъв таван, то се гарантира световната архитектура на сигурност, а включително и европейската“.
При откриването на експозицията, плевенският поет Георги Константинов представи забележителното си произведение „БАЛАДА ЗА НИЗШИТЕ ЧИНОВЕ“
Те не знаеха френски.
Не танцуваха полка.
Бяха слушали само тръбата на полка.
И не бяха облечени в празнични кители.
Даже чаша шампанско не бяха опитали.
С преброени сухари в окопа закусваха
и със мокри шинели в атака се впускаха -
неизвестни,
безбройни,
от Бога забравени,
те вървяха след свойте майори
прославени,
за да свършат на подвига черната работа.
Те не търсеха славата.
Искаха правдата.
И за тях не достигаха златните ордени.
А оловни куршуми посрещаха гордо те.
И потъваха в ниви и храсти къпинови -
към смъртта се издигаха низшите чинове.
И макар, че не бяха от графски фамилии,
най-високи са техните братски могили.
