Отсъствие на гаранции
Разширяването на НАТО на Балканите е сериозен проблем не само в руските политически кръгове, но и в официалния Белград. Ситуацията на полуострова остава изключително напрегната поради неразрешени териториални спорове и множество различия, свързани с религиозното и етническото разнообразие на региона. А съживяването на Алианса в региона само засилва потенциала за конфликти.
„НАТО не е гарант за стабилността на региона, това бе доказано през последните 30 години: Блокът подкрепя някои много опасни проекти, като например този за Велика Албания, което дестабилизира целия балкански регион. Друг пример за такова поведение е подкрепата за радикалните ислямисти, предимно в Босна и Херцеговина и южната сръбска провинция Косово и Метохия“, подчертава Терзич.
Дипломатът добави, че опитът на сръбските отношения с НАТО през последните три десетилетия е тъжен. През 90-те години на миналия век, Алиансът бомбардира позициите на армията на тогавашната Република Сръбска Крайна, след това нападна Република Сръбска в Босна и Херцеговина, а през 1999 г. извърши агресия срещу Съюзна република Югославия. Затова Белград няма намерение да се присъедини към военния блок, обясни сръбският дипломат.
„Спомените за ужасните последствия от бомбардировките все още са пресни. Сърбия е военно неутрална страна и не иска да се присъедини към нито един военен блок, включително НАТО. Какво означава по-нататъшна агресивна милитаризация на Европа? Срещу кого се подготвя НАТО да се бое? Вижте къде бяха източните граници на НАТО преди 30 години и къде са се преместили днес“, подчерта Терзич.
Алтернативата на милитаризацията трябва да бъде мирът в Европа и мирното съвместно съществуване на различни култури и традиции, успешното икономическо развитие, запазването на диалога и политиката на взаимно разбирателство вместо общо въоръжение, обобщи сръбският дипломат.
Да обградят Белград, да отделят Москва
Политиката на НАТО на Балканите е насочена към предотвратяване на сближаването на Русия със страните от региона, твърди Александър Шешел, депутат от Сръбската радикална партия (СРП). Освен това Западът иска да прекъсне исторически тесните връзки между Москва и Белград, заяви в интервю за „Известия" депутатът. Съгласно думите му, през 2017 г. Черна гора бе вкарана в НАТО без референдум, с игнориране недоволството на голяма част от населението. Сега принудиха Скопие да промени името на страната, за да може Северна Македония скоро да стане 30-ия член на Алианса. Междувременно Вашингтон вече обяви, че страната може да се присъедини към НАТО следващата есен.
„Западните страни активно работят за интегрирането на Босна и Херцеговина в НАТО. И ако погледнете картата на света, тогава ще видите, че Сърбия скоро ще бъде заобиколена от военния блок. Освен това западните държави и НАТО открито подкрепят албанското население, като подхранват идеята за обединяване на Косово с Албания и други територии“, предупреди Шешел.
Руското външно министерство многократно е заявявало, че разширяването на Северноатлантическия съюз подкопава паневропейската стабилност и сигурност. По-конкретно, руският външен министър Сергей Лавров отбеляза по-рано тази година, че „Западът преследва безцеремонна линия на „засмукване“ на Балканите в НАТО, без да взема под внимание нито волята на народите на съответните страни, нито уроците от историята, нито елементарните дипломатически приличия“.
Буря в Косово
Разширяването на НАТО и създаването на нови линии за демаркация създават експлозивна ситуация на Балканите и отлагат разрешаването на косовския въпрос - основният фактор за нестабилността на Балканите, алармира Александър Шешел. Основната причина за кризата е свързана с неразрешения статут на Косово, което през 2008 г. едностранно, с подкрепата на повечето западни страни, обяви независимост. Според сръбската конституция, Косово е неразделна част от сръбската територия, която има статут на автономия. Солидарността с Белград е изразена например не само от Москва и Пекин, но и от пет страни от ЕС - Гърция, Испания, Република Кипър, Румъния и Словакия.
Министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич заяви миналата седмица, че Белград се страхува от отприщването на нова „Буря" на територията на непризнато Косово (военна операция срещу сръбското население в Хърватия през 1995 г. – бел. „Известия“). И ако международните сили не успеят да гарантират сигурността на сърбите, живеещи в Косово, Белград ще намери собствено решение. Една от най-големите американски военни бази в Европа се намира в косовския град Урошевац. „Бондстийл“ има американски военен контингент, който оперира като част от КФОР (международните сили, ръководени от НАТО, отговорни за осигуряване на стабилност в Косово).
„Ако ръководството на косовските албанци реши да разположи своите въоръжени сили на територията на северната част на региона, където живее основно сръбското население, тогава Белград ще трябва да изпрати войски, за да защити сънародниците си. Подобно развитие би могло да означава началото на война“, заяви за изданието каза Олег Бондаренко, директор на Фондацията за прогресивна политика и експерт по Балканите.
Ако силите на НАТО се намесят в потенциален конфликт, тогава не се изключва пълна дестабилизация на региона. Бондаренко отбеляза: това може да бъде предотвратено чрез разграничаване на териториите между Белград и Прищина, но сега е доста трудно да се направи това поради липсата на воля от страна на Косово.
Превод и редакция: Тереза Герова
