През януари 2018 г. САЩ публикуваха нова Национална стратегия за отбрана. Русия беше сред основните страни, заплашващи Америка, заедно с Китай, Северна Корея и Иран. А министерството на финансите в рамките на закона „За противодействие на противниците на САЩ чрез санкции“ публикува „Кремълски доклад“, в който се появиха 210 руснаци, които според Вашингтон са приближени до Владимир Путин. Много хора бяха озадачени от „черния списък“. По-специално, там бяха руският премиер Дмитрий Медведев и ръководителят на президентската администрация Антон Вайньо, които по силата на служебните си задължения са в кръга хора, които са особено близки до президента.
С началото на пролетта, в отношенията между Русия и Запада се появи „Новичок“. За отравянето на британския шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри незабавно беше обвинена Русия, след което срещу Москва започнаха нови санкции. В края на март 60 от руските дипломати бяха изгонени от САЩ, а генералното консулство в Сиатъл беше затворено. Русия реагира реципрочно - генералното консулство в Санкт Петербург беше затворено, а 60 американски дипломати бяха обявени за персони нон-грата.
Всичко това обаче не попречи на Владимир Путин и Доналд Тръмп да проведат първата пълна среща в Хелзинки на 16 юли. И въпреки, че президентите не достигнаха до конкретни споразумения, преговорите зад затворени врати и „миролюбива“ пресконференция разгневиха западните медии и значителна част от Вашингтонския институт.
През октомври Доналд Тръмп обяви намерението си да се оттегли от Договора за премахване на ракети със среден и по-малък обсег заради предполагаемо неспазване на условията от страна на Русия. Срещата на президентите, насрочена за 11 ноември в Париж, беше отложена до края на месеца на срещата на върха на Г-20 в Буенос Айрес. Но преговорите отново се провалиха. Инцидентът в Керченския проток, провокиран от Киев, ги предотврати.
В края на март 2019 г. са насрочени президентски избори за Украйна, подготовката за които е придружена от мощна антируска реторика. Денонсирането на договора за приятелство с Руската федерация, разделянето на украинското православие, инцидента в Керченския пролив и заплахата от Киев да се оттегли от ОНД, прекъсването на дипломатическите отношения, прекратяването на железопътната комуникация – така ще запомни изминалата година в историята на отношенията между двете страни.
Най-болезнената тема остава Донбас. Вторият етап от обмена на затворници не се състоя. Окончателното изтегляне на сили и средства е спряно. Преговорите на контактната група в Минск се превърнаха във формалност. Ситуацията се утежнява от убийството на лидера на Донецката народна република Александър Захарченко. В края на годината Донецка народна република и Луганска народна република предупредиха за плановете на въоръжените сили на Украйна да организират мащабна офанзива срещу тях, а Киев започна да разполага войски в региона.
За обширния регион на Азия отиващата си година бе белязана от две многопосочни тенденции. Добрата новина беше междукорейското затопляне: ядрените ракети бяха заменени със затопляне на отношенията между Сеул и Пхенян. За една година Ким Чен-ун, който не е напускал страната, успя да се срещне с южнокорейския лидер Мун Дже-ин, президента на Китайската народна република Си Дзинпин, и дори да лети до Сингапур за първата в съвременната история среща на върха с участието на американския президент. Но ако личното общуване на лидера на Северна Корея с южнокорейския му колега се превърна в осезаема нормализация на отношенията, това не се получи в случая с Доналд Тръмп. Пхенян и Вашингтон все още не са съгласни по начините за разрешаване на проблемите на Корейския полуостров.
Тази година контактите с Япония бяха активни, премиерът Шиндзо Абе се срещна няколко пъти с Владимир Путин. Въпреки това, противно на заявеното желание за разрешаване на териториалния спор с Москва около Южните Курили, японците не са склонни да правят компромиси. Така сключването на мирен договор между Москва и Токио отново се отлага.
Сирийският въпрос доминираше в дневния ред на Близкия изток. Годината започна с Конгреса на сирийския национален диалог в Сочи, по време на който стартира механизма за създаване на конституционен комитет - той получи ключова роля в началото на политическото помирение в Сирия. С помощта на Русия официален Дамаск пое контрола върху големи площи в покрайнините на столицата, на юг и в централната част на страната.
Голям успех бе постигнат на срещата в Астанас участието на Русия, Иран и Турция, които успяха да се споразумеят за създаването на специална зона в сирийската провинция Идлиб, последната крепост на бойците в страната.
Сътрудничеството между Москва и Тел Авив засенчи инцидента със сваления руски Ил-20 в небето над Сирия. Генералните щабове на двете страни се съгласиха в бъдеще да координират действията си, за да се предотвратят повторение на трагедията.
