Последните месеци в Сърбия бяха много неспокойни. Опозицията, която в продължение на редица съботи събира на улиците традиционно недоволната белградска интелигенция, обяви 13 април като ден за революция. Срокът на 30-дневния ултиматум с искане за оставки, отправен от прозападната опозиция към президента и правителството на Сърбия с искания за оставка, изтече точно миналия уикенд. По този повод те обещаха само обща стачка, масови протести и дори палатков лагер – по подобие на киевския „Майдан“.
Но всичко това се оказа блъф – събралите се от цялата страна, според най-оптимистичните изчисления, бяха малко повече от 10 хиляди души, които се срещнаха пред сградата на Скупщината, разходиха се под дъжда и в крайна сметка се пръснаха из близките кафенета.
Лидерите на протеста, осъзнавайки безсмислието на призивите за действие в настоящата ситуация, предпочетоха много по-спокоен тон, отколкото през изминалите седмици. А един от главните организатори - бившият кмет на Белград и телевизионен магнат Драган Джилас, изобщо отказа да говори с оглед на това, което се случва.
Трудно е да се каже какво сработи тук – дали неотдавнашното му посещение във Вашингтон за консултации или безсмислието на видимите с невъоръжено око усилия. Във всеки случай представянето на новата партия на Драган Джилас е насрочено за следващата събота, което означава, че нейният основен инициатор възнамерява да се насочи към създаването на политическа сила от уличните протести. Може би това не е най-лошия вариант за него.
Особено предвид факта, че през последните няколко месеца опозицията бойкотира заседанията на парламента в Белград, а рейтингът на обединения „Съюз за Сърбия“, според социологическите проучвания, варира около 10%, понякога дори изоставайки от социалистите на външния министър Ивица Дачич (наследници на Комунистическата партия на Тито).
В същото време вече през юни в страната може да се проведат предсрочни парламентарни избори, за които говори сръбският лидер. И ако преди опозицията обещаваше да ги бойкотира, то сега, когато нейният действителен лидер създава своя собствената партия, очевидно иска и твърди обратното.
В резултат на това, вместо планираното „начало на края на Вучич”, започна „началото на края на протестите”. В по-голямата си част, обединени само от омраза към властите, дясно-левите, традиционните-нетрадиционни опозиционери не успяха дори да развият нито една платформа, да не говорим за нещо повече. С този подход можем спокойно да кажем: през следващия уикенд протестите ще отслабнат и ще завършат с настъпването на Великден - може би един от основните празници в Сърбия, по време на които страната официално празнува почти седмица. Кой ще се реши да протесира навръх Великден? Само завършените маргинали.
Тактиката на сръбското правителство, въпреки съмненията, се оправдава. Вместо традиционния полицейски ескорт на протести, служителите на правоприлагащите органи се вляха с цивилни дрехи в тълпата, без да предизвикват ненужно напрежение. Само слуховете за укрепени в парламента специални сили провокираха реакции. Въпреки че, от друга страна, присъствието на протестите на полицейски служители може да бъде мощен терапевтичен инструмент за онези, които искат да завземат поредната сграда - както беше на 16 март, когато протестиращите влязоха в държавната телевизия РТС, а след това се опитаха да блокират президента в собствената му резиденция.
Александър Вучич е първият лидер след Слободан Милошевич, който се опита да възстанови реда в Сърбия и да изгради ефективна вертикална власт в страната, която в продължение на 30 години е загубила повече от три четвърти от своята територия и население. Свикналите с щедрото финансиране от Запада за ултрадемократични практики, които отслабват държавната власт, сръбските либерали, както и някои националисти, са недоволни от изтласкването им от властта. Както и от укрепването на държавната власт, която преди това бе в състояние на вечен раздор.
Оттук и опитите да се изгонят (в буквалния смисъл от думата) представители на управляващата Сръбска прогресивна партия от работните им места в общината Стари град в самия център на Белград, както се случи сутринта на обявената „революция”. Разбира се, за останалата част от предишния прозападен елит от обкръжението на бившия президент Борис Тадич (също протестиращ), който остана без работа, е по-добре за държавата да остане слаба. Тогава шансовете за връщане към властта са по-големи. Но, очевидно, времето им мина.
Проучванията показват безусловното ръководство на сегашния президент в сръбската провинция. Русия е важна за стабилността на републиката, което не е възможно, при условие че сегашните членове на опозицията се върнат на власт. Те имаха възможност да се изразят от всички страни - и те го направиха, оставяйки Сърбия без Милошевич и генерал Младич, без Косово и Черна гора. Време е да съберем камъните и да се надяваме, че Александър Вучич ще бъде този, който ще се опитва да вземе лаврите на Тито. Но всичко с времето си, разбира се.
Превод и редакция: Тереза Герова
