Пребройте космическите изстрелвания за годината, станали добра традиция в световната астронавтика. От една страна, броят на изстрелванията не е най-важният показател за индустрията. От друга страна, да знаете, че изстрелвате най-много ракети в света, е много приятно и косвено свидетелства за силата и възможностите на националната астронавтика. Ето защо, до края на годината, почти всички държави докладват колко стартирания са били извършени за една година.
Дълго време, до 2016 г., първото място по брой изстрелвания държеше СССР, а след това Русия. Именно СССР все още държи рекорда от 108 космически старта през календарната година.
През последните години броят на комерсиалните изстрелвания от силите на руската космонавтика е намалял. До края на 2018 г. Русия е на трето място със значително изоставане от Китай и САЩ. Съответно 36, 30 и 20 изстрелвания.
Предполага се, че през 2019 г. ще се оправи и ще се направят до 45 старта. Как, поради какво и къде са скритите руски космически резерви?
Броенето на космическите изстрелвания може да бъде различно. В исторически план те включват само орбиталните пускания на космически апарати и кораби. Това означава, че резултатът трябва да е изкарването на космически кораб или сателит до земната орбита (или полетът му до Луната или в далечния космос). Ако не успее, стартирането се счита за неуспешно. Например, полет „Союз-18-1“ през април 1975 г., когато ракетата-носител „Союз“, пусната от „Байконур“, се провали на третия етап, в резултат на което космическият кораб с екипажа на борда извърши суборбитален полет и се приземи в Алтай, след като изпита сериозни проблеми при необичайно навлизане в атмосферата.
По време на полет астронавти се издигнаха над „линията Карман“ (официално установената граница на пространството - 100 километра над Земята) на надморска височина от 192 километра, но не достигнаха орбитата и се върнаха по балистична траектория. Полетът е обявен за неуспешен, номерът не му е даден, а в статистиката фигурира като неуспешен.
Затова стана традиция да се разглеждат изключително орбитални изстрели и отделно да се посочва дали те са били успешни или не. Трудностите започнаха през 2011 г., когато от космодрума Куру във Френска Гвиана за първи път излетя руска ракета-носител „Союз-СТБ“ със сателитна система „Галилео“. Космическият център Куру се намира в Южна Америка, във Френска Гвиана и се управлява от Европейската космическа агенция. Ето защо, европейците започнаха да записват изстрели от него според логиката „наш космодрум, в наш интерес“. Русия започна да пише тези пускания в своята статистиката на принципа „ракетата е наша и беше подготвена за пускане от руски специалисти“.
През 2018 г. се появи ново нововъведение. Разказвайки за успехите на руската космонавтика в Twitter, Дмитрий Рогозин посочва не 17 изстрелвания от руските космически центрове (един от тях е неуспешен), не 20 с Куру (все още един неуспешен), а 22. Оказа се, че в преброяването си Дмитрий Рогозин добавя две изстрелвания на военни балистични ракети, като по този начин откри напълно нов начин на преброяване.
По-рано балистичните изстрели никога не са били считани за космически. Има няколко причини за това. Въпреки, че ракетата лети през по-голямата част от пътя си в космоса, понякога изкачвайки се на надморска височина над 1000 километра, тя не излиза в орбита . Крайната цел на военните ракети не е космическото пространство, а мишена на тестова площадка или на вражеска територия. Затова изстрелването на балистични ракети винаги се извършва отделно и не е включено в окончателната статистика.
И сега информацията за 45-те изстрела на година. Както можете да предположите, тази сума включва като цяло всички носители, които могат. Според източника, „в това число влизат както пускането на космически ракети, така и тестването на балистични ракети“. В този случай балистичните ракети ще бъдат 13, т.е. напълно възможно е през следващата година да бъдат включени и изстрелванията от подводници.
Ясно е, че такава статистика е нещо, което е изключително за вътрешно потребление. В чужбина те ще продължат да преброяват по стар начин само космически и само успешни изстрелвания. Но можем да се порадваме с такъв прекрасен брой от 45 старта. Между другото, Китай в началото на 2018 г. предвиждаше да направи точно толкова, и то само космически, но спря на 36 (един неуспешен).
Въпреки това, дори без да се пускат балистични ракети, Русия все още има повече от 32 впечатляващи изстрела. От какво се състои тази бройка? Седем пускания по програма МКС - четири пилотирани и три товарни кораба с гориво, вода и кислород. Това е нещо, което ще бъде направено почти напълно, Международната космическа станция не може да се справи без Русия.
Досега сред планираните още пет стартирали тежкотоварни ракети „Протон“. Космическата обсерватория Spectrum-RG, комуникационният сателит „Ямал-601“, френският сателит Eutelsat 5 и руският „Глонасс-М“ ще започнат тази година. Отделно, в края на 2019 г. стартира многофункционалният лабораторен модул „Наука“ за Международната космическа станция. Не е известно дали са го смятали или не, но шансовете му за изстрелване навреме са малки.
Не забравяйте за пробното изстрелване на обещаващ ракетата „Ангара“ от космодрума Плесецк. Общо, докато навърши 13 стартирания. Според различни източници, можем да говорим условно за още пет или шест изстрела на ракетата-носител на „Съюз“, започвайки от изстрелването през февруари на египетския комуникационен сателит EgyptSat-A. Е, можете да предскажете две или три изстрелвания от космодрума Куру, а също и да не забравите пускането на ракетата „Зенит“, планирана за края на 2019 г. от морски старт. Общо двадесет старта. Откъде ще дойдат още 10-12?
Става дума за проекта OneWeb. Това е международен проект планиращ голям брой спътници, за да се осигури достъп до интернет в целия свят. Ако погледнете плановете за разгръщане на OneWeb, можете да видите 12 старта на руските „Съюз“ в интерес на проекта.
Проектът OneWeb може да се разглежда с голям оптимизъм. В най-добрия случай през 2019 г. ще има само няколко първи старта, нищо повече. Ако се гледа реалистично, тогава руската космическа програма наистина може само леко да подобри позицията от 2018 година. Рекордите се появяват само ако започне да се брои всичко, което е възможно.
