Конвенционален въпрос
Присъствието в Черно море на военни кораби на нечерноморски държави се регулира вече 80 години от Конвенцията от Монтрьо, чието действие Турция, която контролира проливите, не е отменяла нито по време на Втората световна война, нито по време на Студената война: общият нечерноморски тонаж, с малки изключения, е ограничен до 15 хил. т., което пречи в Черно море да се появи нещо по-значително от отряд леки сили или един-два големи бойни кораба. В същото време, механизмът на конвенцията допуска преразглеждане на нейните положения и в условията на разрушаване на договорните конструкции от епохата на Студената война едва ли може да се гарантира устойчивостта на този документ, който може да бъде преразгледан или под натиска на НАТО, или да бъде директно нарушен.
Само постоянна положителна тенденция в развитието на руско-турските отношения може да служи като гаранция срещу подобно развитие на събитията, но тази гаранция не е абсолютна и, разбира се, не трае вечно.
Отношенията между Русия и НАТО, които започнаха да се влошават през 2000-те години, бяха една от причините за решението за модернизация на Черноморския флот (ЧФ), прието скоро след войната през август 2008 г., и кримските събития през 2014 г. значително ускориха изпълнението на тези планове. Това обаче не мина без корекции: прекъсването на военно-техническите връзки с Украйна възпрепятства изпълнението на програмата за закупуване на шест фрегати от проект 11356, които трябваше да заместят частично остарелите кораби от „бойното ядро“ на Черноморския флот - 30-та дивизия от надводни кораби. Изградени са само три кораба от този проект.
В бъдеще Черноморският флот ще бъде попълнен с други бойни единици, но междувременно беше необходимо да се реши проблемът чрез изграждане на малки ракетни кораби и патрулни кораби от нови проекти, както и да се компенсира липсата на сили на флота чрез допълнително разполагане на авиационни и крайбрежни войски.
Допълнителна интрига в проблема за съперничеството между Русия и НАТО в Черноморския регион е разгръщането на американската база за противоракетна отбрана Девеселу в Румъния. Иронията на съдбата е в това, че поради географските особености и възможностите на ракетите-прехващачи SM-3, безполезни за париране на хипотетичен руски удар, тази база, решението за построяването на която бе взето от Барак Обама, има по-скоро антиирански фокус. В същото време, в контекста на влошаването на отношенията между НАТО и Руската федерация, този обект придобива допълнително политическо значение и освен това той може да се разглежда като заплаха на фона на оттеглянето на САЩ от Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО), отчитайки потенциалната възможност за разполагане на пускови установки Mk41 с ракети „земя-земя“.
Присъствието на Украйна и рязко антируската ориентация на развитието на нейните въоръжени сили на този фон е по-скоро второстепенен елемент от съществено значение от географска гледна точка: ВВС на САЩ редовно използват въздушното пространство на Украйна за разузнавателни полети в близост до границите на Русия.
Сили и последствия
По ирония на съдбата, страната от НАТО с най-голям потенциал в Черно море и Източното Средиземноморие, Турция, на практика се оттегли от тази конфронтация на фона на нормализирането на отношенията между Москва и Анкара след неуспешния опит за преврат през лятото на 2016 г. Една от последиците от този преврат беше сериозната чистка на командирите на турските въоръжени сили и рязкото намаляване на турската военна активност в Черно море: през последните няколко години имаше чести месечни прекъсвания в появата на турски кораби там. На практика няма никаква дейност на американската разузнавателна авиация от въздушни бази в Турция, а за летене над Черно море се използва въздушното пространство на балканските страни - членки на НАТО.
Както и на север, в балтийските държави военната дейност на НАТО може да бъде описана като „мозайка“: всъщност става въпрос за временно присъствие на единици, кораби и самолети от различни страни. Само по себе си такова присъствие не създава непосредствена военна заплаха, но паралелно с тази дейност в Източна Европа се изгражда военната инфраструктура на НАТО, която в дългосрочен план може, ако е необходимо, да осигури разполагането на големи сили на постоянна основа и като се вземе предвид опитът, натрупан по време на краткосрочното разполагане на малки единици.
Като цяло, в настоящата ситуация, дейността на НАТО в Черно море играе по-скоро политическа роля: всъщност, това е сравнително евтина „демонстрация на подкрепа“ за Източна Европа и Украйна, съчетана с бавно (предвид ограничените военни разходи на европейските страни-членки на Алианса) обновяване на военната инфраструктура.
Засега няма смисъл да се правят дългосрочни изводи за перспективите на бъдещото противопоставяне в региона от случващото се: те ще бъдат определени, най-вероятно, от политическите събития, започвайки от встъпването в длъжност на новоизбрания президент на Украйна и възможните му действия за разширяване на сътрудничеството с НАТО и, разбира се, отношенията между лидерите от Алианса - като се вземат предвид различните направления интересите на редица страни от Западна Европа, САЩ и Великобритания, никой не може да гарантира продължаването на развитието в същата посока, както и да предскаже възможно нормализиране на отношенията между НАТО и Русия.
... Военното присъствие на НАТО в Черно море на този фон неизбежно ще продължи и занапред.
Превод и редакция: Иван Христов
