Москва. По разбираеми причини в съвременната история повечето случаи на намеса на САЩ в политическото устройство на други държави са от периода на Студената война със Съветския съюз. Идеологическите опоненти на международната арена, в стремежа си да укрепят своите геополитически позиции, редовно се опитват да поставят „свое“ правителство в определена страна. Тъй като в Европа, в резултат на Втората световна война, съставът на държавите в противостоящите страни беше определен като цяло, държавите от Азия, Африка и Южна Америка станаха арена на действия както за СССР, така и за САЩ.
Политическите мотиви, които американската администрация прикрива, често се преплитат с икономическите интереси на САЩ. Стремежът за контрол върху транспортните коридори, природните изкопаеми,предимно петрол и газ, беше прикрит като желание да не се допусне ислямизацията на страните от Близкия Изток или прекратяване на комунистическите идеи в Азия и Латинска Америка.
Механизмите за ограничаване, като например ООН, не винаги са били ефективна бариера за опитите на Белия дом да преначертае световната политическа карта.
Миналата пролет руското посолство във Вашингтон показа данни на американски изследовател от университета „Карнеги Мелън“, според които само от края на Втората световна война до 2000 година САЩ имат не по-малко от 80 пъти на вмешателство при избори в 45 страни по света – и това „без организирането на военни преврати и „цветни“ революции.
Готовността на САЩ да се намесят, включително с военни или специални служби, действащи под дипломатическо покритие, в почти всеки спор е добре илюстрирана от анекдота, изобретен на тази тема: „Защо във Вашингтон никога няма революция? - Защото там няма американско посолство“.
Политическият анализатор, декан на факултет по политика и международни отношения Сергей Козлов смята, че американската готовност да се включи в „конфронтация“ е особеност на манталитета.

Превод и редакция: Калоян Пенков