***
Вашингтон. Упоритостта на венецуелския президент Николас Мадуро да остане на власт трябва да бъде предупредителен сигнал за администрацията на Доналд Тръмп и особено за съветника му по националната сигурност Джон Болтън, защото изглежда, че Вашингтон преследва една и съща цел в Каракас и Техеран. Подобно на Венецуела, и Иран е подложен на кампания с максимален натиск. Промяната на режима в Техеран обаче е много по-трудна и по-сложна, отколкото във Венецуела. Има ли Вашингтон стратегия за политиката спрямо близкоизточната република или всичко е въпрос на дрънкане на оръжия? Отговор на този въпрос търсят в редакцията на най-тиражираният американски вестник - USA Today.
На 8 май е първата годишнина от решението на държавния глава на САЩ Доналд Тръмп да ооттегли от ядреното споразумение с Иран, а той и неговата администрация го отбелязват, като разполагат значителни въздушни и военноморски сили в Персийския залив и се ангажират с войнствена реторика. И двете изглежда са предназначени да накарат Иран да предприеме действия, които да осигурят претекст за военни нападения на САЩ срещу иранска територия, негови сили или съюзници в региона. На този етап си струва да си зададем въпроса: каква точно е политиката на администрацията на Тръмп спрямо Иран и ще им даде ли тя резултатите, които тя иска?
Променящите се режими разбираемо вярват, че изпращането на режима на Мадуро е само въпрос на време. Президентът отдавна е враждебен към Мадуро, а промяната на режима е ясната цел на неговата администрация. Венецуела е близо до Западното полукълбо; близо 50 държави, включително ЕС и голяма част от Латинска Америка, стоят пред САЩ; лидерът на съперника Хуан Гуайдо има популярна подкрепа и конституционна власт; и страната е изправена пред най-тежката хуманитарна катастрофа в полукълбото, почти всички са резултат от корупцията и лошото управление на Мадуро.
Ако има държава, в която е назряла смяна на режима, то това е Венецуела. Но от началото на годината най-малко три опита в тази насока се провалиха – заради лоялността на горните ешелони на венецуелската армия; пропуските на опозицията и подкрепата на руснаците и кубинците.
Администрацията на Тръмп не се вслушва в тези предупреждения. За лидерите на Техеран ще бъде лесно да заключат, че целта на политиката на САЩ към Иран няма нищо общо с промяната на поведението му в региона или предоговарянето на ядреното споразумение - с икономическото удушаване на Иран, американците провокират единствено масови бунтове, които в крайна сметка ще доведат до сриването на режима в близкоизточната република. Ако в Техеран правят подобно заключение, то те ще са прави. Опитите да се свали режима ще доведе само до катастрофални неуспехи или катастрофални успехи. Ето осем причини защо:
► Иранският режим все още се ползва с огромна подкрепа сред населението. Няма легитимна и организирана политическа опозиция на управляващата класа, каквато има във Венецуела.
► Русия и Китай са далеч по-склонни да подкрепят моллите, отколкото Мадуро, и следователно те ще предоставят по-голяма помощ на Техеран за избягване на санкции на САЩ.
► Иранската армия, особено Революционната гвардия, е много по-голяма сила от военните на Мадуро.
► Иран е далеч по-малко уязвим от икономически натиск, отколкото Венецуела, и не трябва да се бори с хуманитарна криза и икономическите проблеми, които засягат Венецуела.
► Иранските лидери могат да разчитат на вътрешните сили за сигурност, за да спрат насилието, за разлика от Мадуро.
► Мадуро е дипломатически изолиран и срещу него има впечатляваща коалиция от страни от Западното полукълбо и Европа. Освен Израел, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, САЩ няма да имат международна подкрепа за свалянето на иранския режим. Тръмп дистанциира много страни, като изтегли САЩ от ядрената сделка с Иран и отказа да направи изключения за онези, които зависят от иранския петрол. Трудно е да си представим, че всички ще се обединят зад идеята смяна на режима в Иран.
► Иран има много повече възможности, отколкото Венецуела, за да отмъсти за свалянето на режима.
►И накрая, дори и ако става въпрос за много малко вероятен случай, в който администрацията на Тръмп е успяла да предизвика революция в Иран, единствените победители ще бъдат Революционната гвардия и най-войнствените, антиамерикански сили в страната. Казано по-просто, опитите за сваляне на режима в Иран са лудост.
Разработването на успешна политика за проверка на иранските регионални и ядрени амбиции е много тежка задача. Особено трудно е като се има предвид, че иранският режим е решен да използва САЩ като противник, за да предотврати неконтролираното проникване на западно влияние и да разпространи идеологическото си послание у дома и в региона. А токсичната политика по иранския въпрос от страна на САЩ прави компромисите малко вероятни.
Връщането на санкциите няма да доведе до колапс на режима, до идването на такъв, който ще е по-малко враждебен към Вашингтон, или ще води по-малко войнствена политика в региона.
Администрацията на Тръмп направи своя избор миналия май, като се оттегли от вероятно не дотам доброто, но все още много добре функциониращо споразумение за контрол на въоръженията. Една година по-късно тя не е разработила алтернатива. Истината е, че при отсъствието на ясни цели и политики, всичко, което Вашингтон измисли, е дрънкане на оръжия. А то лесно би могло да доведе до ненужна и потенциално опасна военна конфронтация между САЩ и Иран.
Авторът Аарон Дейвид Милър е вицепрезидент на Международния център за учени „Удроу Уилсън“, бивш съветник от Държавния департамент на САЩ и преговарящ за Близкия изток.
***
Вашингтон. Двамата водещи американски дипломати, Майк Помпео и Джон Болтън, не скърбяха много след провала на опита за бунт във Венецуела – те вече подхванаха Иран, пише бившият съветник на американския президент Роналд Рейгън Патрик Бюканън в статия за изолационисткото издание The American Conservative.
Миналата седмица под прицел на американското оръжие се оказа Венецуела. „Мирно решение е желателно, но военните действия са възможни", заяви държавният секретар на на страната Майк Помпео, като увери, че „САЩ ще предприемат такива мерки, ако е необходимо". На свой ред съветникът по националната сигурност Джон Болтън прочете инструкцията от „Доктрината Монро“ на руския президент Владимир Путин: „Това е нашето полукълбо. Тук руснаците не трябва да се намесват“.
След като венецуелската армия реши да не се бунтува и да не сваля от власт държавния глава Никола Мадуро, Иран отново се оказа под прицела на американските оръжия. Болтън разпореди изпращането на самолетоносача „Ейбрахам Линкълн“ и група бомбардировачи в Близкия Изток, чиято задача бе да „отправят ясен сигнал на иранския режим, че всяка атака срещу интересите на САЩ и нашите съюзници ще бъде посрещната с безмилостна сила”.
За какъв вид „атака“ говори Болтън? Според съобщения в медиите Израел е предупредил съветника на Доналд Тръмп, че Иран ще нанесе удар на американските интереси в Ирак.
От Финландия Помпео повтори предупреждението на Болтън: „Виждаме ескалация на действията на иранците... и ще ги подведем под орговорност за атаките срещу американските интереси ... Ако има такива действия, ако те бъдат реализирани от марионетка като „Хизбула", ние ще подведем иранското ръководство под отговорност“.
В тяхната цялост заплахите на Болтън-Помпео са еквивалентни на ултиматума, че всяко нападение на „Хизбула“ в Ливан, шиитите в Йемен и проиранските бойци срещу Израел, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства или американските войски в Ирак, Сирия и страните от Персийския залив ще доведат до отмъщение в САЩ срещу самия Иран.
Одобрява ли това президентът на САЩ Доналд Тръмп? Изглежда да. Той се оттегли от иранското ядрено споразумение и отново въведе санкции срещу близкоизточната страна. Миналата седмица той отмени изключенията за осем страни, които им позволяваха да закупуват ирански петрол. Каква е целта? Намаляване на износа на петрол от Иран от 40% от БВП на страната до нула и задълбочаване на икономическата криза, която тази година би могла да намали БВП на Иран с шест процента.
И все пак Тръм добави Иран към списъка на терористичните държави, а Ислямската революционна гвардия я помести в този за терористичните организации. За първи път постъпваме така с въоръжени сили на чужда държава. Не подходихме така дори към Северна Корея.
В отговор Иран определи САЩ като държавен спонсор на тероризма, а американските войски в Близкия изток – за терористи. Иран също предупреди, че ако спрем износа му на петрол, идващ от Персийския залив през Ормузкия пролив, той ще го затвори за други страни. И тъй като 30% от световните доставки на петрол минават именно през него, това ще доведе до глобална криза.
Когато президентът Никсън спаси Израел през 1973 г. в Арабско-израелската война, арабите от ОПЕК наложиха ембарго върху петрола. Цените на бензина скочиха толкова високо, че Никсън се замисли да отиде с влак във Флорида за Коледа. Увеличаването на цените на бензина значително развали отношението на населението към Никсън и се превърна в един от основните фактори, довели до импийчмънта срещу него.
Според проучванията на „Галъп“ рейтингът на Тръмп достигна исторически връх от 46%. Това със сигурност се дължи на поразителните успехи на американската икономика след данъчните намаления и обширните мерки за намаляване на държавната намеса в икономиката.
В самото начало войната с Иран в Персийския залив можеше да стане популярна. Но как ще се отрази на американската икономика и способността ни да излезем от вечната война в Близкия изток, както обеща Тръмп?
В интервю за Fox News в края на април иранският външен министър посочи онези, които според него наистина се нуждаят от война между САЩ и Иран. Когато Мохамед Джавад Зариф беше попитан дали Тръмп търси конфронтация и промяна на режима, както Болтън препоръча, преди да заема поста на съветник по националната сигурност, той отговори отрицателно. „Не мисля, че президентът Тръмп иска това. Според мен той се стреми да изпълни предизборния си ангажимент да не вкарва САЩ в друга война“, припомня авторът думите му.
Зариф заяви още: „Самият Тръмп заяви, че САЩ са похарчили седем трилиона долара в нашия регион ... и единственият резултат от всичко това е засилването на тероризма, отслабването на сигурността и увеличаването на нестабилността. Хората от нашия регион стигнаха до заключението, че присъствието на САЩ тук изначално е дестабилизиращ фактор. Мисля, че президентът Тръмп е съгласен с това“.
Но ако не е Тръмп, кой тогава настоява за конфронтация и война с Иран?
Зариф отговори: „Вярвам, че „Екип Б" иска да въвелче САЩ и президента Тръмп в конфронтация, която той не иска".
И кой е част от този „Екип Б"?
Зариф посочи имена: Болтън, Бенямин Нетаняху, принц Мохамед Ибн Салман и принц Мохамед Ибн Зайед.
Ако „Екип Б" успее да реализира своите стремежи, това ще бъде войната на Тръмп и именно той ще трябва да плати за нея.
***
Техеран. За пореден път е разработена нова схема за ограничаване на ракетната дейност в Иран. Този път висши представители на Германия, Великобритания и Франция, водени от държавния секретар на САЩ Майк Помпео, започнаха опасна игра, пише иранското англоезично издание Tehran Times.
The Wall Street Journal наскоро публикува доклад по темата: „Новите усилия на Европейския съюз включват по-строг контрол върху износа и натиск върху страните извън ЕС, за да се ограничи продажбата на чувствителна технология на Иран“. Според доклада, Великобритания, Франция и Германия се опитват да убедят всички държави-членки на Европейския съюз да наложат широки ограничения на ракетната програма на Иран.
„Една от възможните стъпки би било да се призоват африканските и азиатските страни да сложат край на износа или да блокират транзита на чувствителни стоки към Иран", се казва в доклада.
Истината е, че Вашингтон и Европейският съюз се опитват да управляват два антиирански плана едновременно: единият държави Техеран в„изкривена ядрена сделка“, а другият „ограничава ракетната му дейност“.
Година, след като администрацията на Доналд Тръмп официално изтегли страната от споразумението за ядрената програма на Техеран, Вашингтон и съюзниците измислиха нов план за „налагане на санкции срещу ракетната дейност на Иран", за да отслабят неговите отбранителни способности и статут в региона.
В такава критична ситуация Ислямска република Иран трябва да устои и да изпрати ясно послание към европейците.
Иранското външно министерство трябва да се притеснява то нахлуването на Европа в Иран. Главното задължение на иранското външно министерство в тази критична ситуация е никога да не се доверява на Европа и сериозно да се противопостави на Германия, Франция и Великобритания.
Ако иранското външно министерство не приеме това предупреждение сериозно, европейската тройка ще предприеме още по-нападателен подход. Ясно е, че при такива обстоятелства би било наивно да се опитваме да „правим разлика между тактиката на САЩ и Европа“, тъй като в действителност „САЩ“ и „несъгласуваното поведение на европейците“ са две страни на една и съща монета.
Всъщност, тази схема всъщност беше създадена веднага след встъпването на Тръмп в Белия дом. Изглежда, че иранските дипломати трябва постоянно да напомнят на Запада (САЩ и европейската тройка) за „стратегическите граници" на ислямската република.
Тези граници ясно показват, че Иран не води преговори за способността си за противоракетна дейност и отбрана, и е решен да продължи да се подготвя срещу регионални заплахи. Ето защо няма да позволи военните й бази да бъдат разглеждани от представители на всякакви организации.
Ясно е, че САЩ и европейската тройка нямат право да влизат в такива стратегически и забранени зони в Иран. И накрая, повече от ясно е, че предизвикателството между Иран и европейската тройка по отношение на ракетната дейност на Иран ще достигне критична точка през следващите месеци и Иран никога няма да излезе печеливш от ситуацията, ако не стои твърдо в подкрепа на стратегическите си интереси. Ако се откаже от тях, САЩ и Европа ще успеят да изолират Иран на международната сцена и особено в Западна Азия.
***
Тел Авив. Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху обеща, че страната му няма да допусне Иран да придобие ядрени оръжия, след като ислямската република заяви, че ще се откаже от ограниченията върху ядрените си дейности, договорени в споразумението от 2015 г., предава AFP.
„Тази сутрин по пътя си тук чух, че Иран възнамерява да продължи ядрената си програма", каза Нетаняху на церемония в Ерусалим. „Няма да позволим на Иран да придобие ядрено оръжие“, увери израелският премиер.
Нетаняху даде първи израелски отговор на изявлението на държавния глава на Иран Хасан Роухани, че Техеран ще запази излишния уран и ще възобнови обогатяването му, ако не бъдат определени нови условия по споразумението.
Нетаняху е един от водещите критици на договора за ядрената програма на Техеран от 2015 г. между Иран и световните сили. САЩ се оттеглиха от сделката през май 2018 г., а навръх първата годишнина от решението на Вашингтон Иран обяви, че прекратява изпълнението на част от поетите по договора ангажименти.
Коментарът бе първият от страна на представител на властта в Израел. Миналата година Нетаняху приветства решението на американския президент Данълд Тръмп да оттегли страната от важната сделка и призова другите държави да направят същото.
По-рано в сряда иранският президент Хасан Роухани заяви по време на телевизионно изказване от Техеран, че Ислямската република ще запази излишния си обогатен уран и тежката вода и ще определи 60-дневен срок за нови условия по сделката. Ако крайният срок не бъде спазен, Техеран ще предприеме допълнителни стъпки.
Роухани увери, че Иран иска да договори нови условия с останалите партньори по договора, но призна, че ситуацията за страната е тежка. „Ако петте страни се присъединят към преговорите и помогнат на Иран да оползотвори ползите си в областта на петрола и банковото дело, Техеран ще се върне към ангажиментите си по отношение на ядрената сделка", категоричен бе Роухани.
През 2015 г. Иран и страните от групата 5+1 (САЩ, Китай, Русия, Франция, Великобритания и Германия) постигнаха историческо споразумение за решаване на дългогодишния спор по ядрената програма на Техеран след повече от десетилетие преговори. Така санкциите, наложени на Иран от САЩ, ЕС и ООН, трябваше да бъдат вдигнати в замяна на съгласието на Техеран за дългосрочни ограничения върху ядрената му програма, която Западът подозираше, че е насочена към създаването на атомна бомба. Точно преди година на тази дата – 8 май – държавният глава на САЩ Доналд Тръмп обяви решението за изтеглянето на страната си от сделката, описвайки я като „най-лошата“ в историята.
Частичното прекратяване на задълженията по Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) Е първата стъпка от страна на Иран в отговор на оттеглянето на САЩ от ядрената сделка и липсата на ангажимент от страна на европейските страни да изпълнят обещанията си. Ако страните не предприемат нови мерки в рамките на два месеца, Иран ще предприеме нови действия, предупредиха по-рано от МВнР в Техеран.
***
